Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ /като правоприемник на началника на М. В/, представен от юрисконсулт Тодорова, против решение № 1227/19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 896/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение с рег. № 32-78859/16.03.2018г. към MRN: 18BG002005H0001107/23.01.2018 г. на началника на М.В.О на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. „б“ от Кодекса. Касаторът настоява на доказателствената стойност на изхождащи от ОЛАФ документи и без да е изготвен окончателен доклад. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация „Милки груп био“ ЕАД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:
С оспореното пред АС Варна решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация MRN: 18BG002005H0001107/23.01.2018 г.; определил е митническата стойност на внасяната от „Милки груп био“ ЕАД стока по митническата декларация – палмов олеин IFFCO TRISTAR 22 400 кг нето тегло, с произход Малайзия и ТАРИК код 1511909900 – 1.45 лв/кг, съпоставена с MRN: 18BG002002H0010930 от 19.01.2018 г.; извършил е корекции на клетки 46 статистическа стойност /32 480 вместо 22 826.55/ и 47 изчисляване на вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 868.81 лева и лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането.
По констатациите на митническия орган „Милки груп био“ ЕАД е страна по договор за продажба № BUL/SV/171108/250/01 от 08.11.2017 г., сключен с Фелда ифко ЯДН БДХ, П. К, Малайзия. Предмет на договора е растителна мазнина СР8 Марка IFFCO TRISTAR, опаковани в 20 кг BIB кашони, тип торба в кашон. Договорена е доставката на 224 тона /плюс минус 2 %/ на цена 588 щатски долара на тон, период на договора от ноември до декември 2017 г. и условие на доставката FOB П. К с крайна дестинация България. След анализ на представените от титуляра на режима документи и на статистическа информация за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. и за 2017 г. за средните митнически стойности на внесени в страните от Съюза стоки с код по КН 15119099 при условие на доставката FOB Малайзия, митническият орган е заключил, че договорената от „Милки груп био“ ЕАД цена от 588 щатски долара на тон е по-ниска от посочената от независимия интернет издател PALM OIL ANALISTICS /съответно 662 до 617.50 щатски долара за тон в периода 30 октомври до 27 ноември 2017 г.; 617.50 до 636.50 щатски долара за тон в периода от 27.11.2017 г. до 01.01.2018 г./ и от средните стойности за Съюза. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът ѝ да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN: 18BG002002H0010930 от 19.01.2018 г. По тази декларация е внесен палмов олеин 21 600 кг нето с митническа стойност 1.45 лв/кг. Сходството на стоките е определено от съпоставката на съпътстващите вноса анализни сертификати.
Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ; чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /по инерция има позоваване и на ЗДДС, макар да не се установяват данъчни задължения/.
С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.
Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Като неправилен е определен подходът на администрацията за формиране на изводи във вреда на задълженото лице от непредставянето на износната декларация, тъй като с този документ не се установява действително договорената или реално платена цена, както и от непредставянето на информация, която не е съобразена с възможностите на лицето. Отречена е релевантността за спора на фактите на сключването договор за застраховка на стоката по коносамент № MAEU 962913663 от 27.11.2017 г., тъй като били от значение за елементите на договорната стойност по чл. 71 МК, по които не се спори. Изключена е и относимостта на отсъствието в коносамента на позоваването на договора с позоваване на уреждащите съдържанието на този вид превозен документ по Кодекса за търговско мореплаване. Установена е връзката на фактурата с договора от 08.11.2017 г., тъй като фактурата се позовава на проформа фактура от 08.11.2017 г., която пък е издадена въз основа на договора.
Отмяната на утежняващия административен акт е обосновал с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. „б“ от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки, тъй като не е извършен анализ на условията на доставките – количество, търговска марка, качество, търговско равнище, време на договаряне, което влияе върху цените. Сходството в характеристиките на стоките /което и не се установявало от сравнението на анализните сертификати/ не обуславяло тъждество в търговското равнище и количеството. Според съда значим за определяне на търговското равнище е и фактът, че пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83 % за периода м. 01 – м. 11.2017 г. и 100 % за м. 12.2017 г. Решение е правилно.
Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена със статистическите данни от вноса с произход Малайзия на стоки със същия код по КН.
Допуснатото от митническия орган смесване е на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Съобразена с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи.
Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност.
Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, но и при възприетите от съда отлики в характеристиките по анализните сертификати/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки.
Касаторът надценява доказателствената стойност на писмо ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите. Това писмо не представлява доклад по смисъла на чл. 11, § 1 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета, та да се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 11, § 2, изр. 2 от Регламента. Писмото е акт на предоставяне на информация по чл. 12, § 1 от Регламента, която може да послужи за предприемане на целесъобразни действия в съответствие с националното законодателство.
Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 360 лева – платено адвокатско възнаграждение. Недоказан е разходът за транспорт.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1227/19.06.2019 г., постановено по адм. д. № 896/2019 г. по описа на Административен съд Варна
ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД деловодни разноски в размер 360 лева. Решението не подлежи на обжалване.