Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б (ДАБ), против решение № 4197 от 19.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3326/2019 г. от Административен съд София-град. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че децата не са навършили [възраст], поради което не е следвало да присъства социален работник. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответниците - Ф. Хаджиабдулхалек лично и като законен представител на малолетните М. Сайдабдуллах и З. Сайдабдуллах, редовно призовани, не вземат отношение по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че съдът е установил релевантните факти. Излага, че съставът е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ, с което отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Хаджиабдулхалек и малолетните й деца, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед липсата на мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца. Намерил е за правилна констатацията на съда, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет), а именно че административният орган не е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на децата. За правилен намира и извода на съда, за нарушена защита в производството пред административния орган по отношение на правото на правна помощ – чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Смята, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ф. Хаджиабдулхалек лично и като законен представител на малолетните М. Сайдабдуллах и З. Сайдабдуллах. С атакуваното решение е отменено решение № 1562 от 12.03.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б, с което на чужденката и нейните деца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за международна закрила при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива съдът е счел допуснатите нарушения на чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.). Съдът е констатирал, че докладите на социалния работник са изпратени доста време след провеждане на интервюто с молителката. Още повече, в хода на интервюто не е била предоставена и правна помощ по смисъла на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Установено е още, че не е обсъдена и бежанската история на децата.

Съдът е приел, че се отнася за императивни правни норми, чието нарушаване от административния орган е квалифицирал като съществено отм. енително основание по чл. 146, т. 3 от АПК вр. чл. 91 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно.

С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ е въведен принципът за най-добрият интерес на детето. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Критериите за преценката са посочени в §1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., към които препраща §1 т. 11 от ДР на ЗУБ.

Задължение за административния орган е разписано в чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., а именно, че при всяко дело съдът или административният орган следва да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая към датата на определяне на първоначалното интервю, не е било изпратено задължителното уведомление до Дирекция „Социално подпомагане“, а на проведеното второ интервю социален работник не е участвал, а социалните доклади са били представени след проведеното интервю.

Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. При това положение се явява правилна преценката на първоинстанционния съд, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗДет. Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не е разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез майка си). В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, не е осигурил спазване на същите и изобщо не е разгледал бежанската история на децата, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е довело до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане.

Неоснователен е касационният довод, че не следва да се прилага чл. 15 от ЗЗДет, тъй като децата не са навършили [възраст]. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет предвижда, че детето задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете. Горното обективира обвързаност на възрастта на детето единствено относно изслушването му в производството. Такова нарушение не е намерено от съда, предвид което възражението на касатора не следва да се взема предвид.

Основателно е посочено в касационната жалба, че жалбоподателката е била уведомена за правото по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства може да се формира извод за това, че в хода на административното производство, на Ф. Хаджиабдулхалек, в качеството й на законен представител на децата й, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение е реализирано на 13.07.2018 г., която дата е последващата датата на провеждане на интервютата, но е в рамките на проведеното административно производство. Горната констатация обаче, не променя крайният резултат, тъй като са налице други нарушения в производството които бяха обсъдени по-горе.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АССГ е правилно като краен резултат, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4197 от 19.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3326/2019 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.