Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта чрез процесуален представител срещу решение №421/25.03.2019 г. по адм. дело №690/2018 г. на Административен съд - София - област, с което са отменени заповеди №41/05.02.2018 г. и № РД -11 - 00 -150/05.02.2018 г., издадени от касатора. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедите, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - В.И, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваните заповеди на Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 97 ЗДСл., чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта за виновно неизпълнение на служебните му задължения - тъй като не е осъществил в качеството си на директор контрол и организация на работата на служителите в дирекцията и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "директор" на дирекция "Бюро по труда" - Ботевград. АС е изложил мотиви, че двете обжалани заповеди са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните норми, регламентиращи производството по издаване на заповедта. АС е приел, че заповедите са издадени в нарушение на приложимото материално право - нарушена е императивната забрана на чл. 90, ал. 2 от ЗДСл., тъй като за част от нарушенията по процесната заповед е наложено наказание със заповед № РД -11 -00 -2044/12.12.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Нарушена е и разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. с определяне на най - тежкото дисициплинарно наказание, тъй като няма посочени вредни последици от нарушението. Напротив - всички безработни, в чиито формуляри са констатирани непопълнени графи, са наети на работа. Не са обсъдени обстоятелствата, при които са извършени твърдените от издателя на заповедта нарушения - не е коментирано дали е обактивно възможно Иванов да осъществи контрол в подобен обем, нито цялостното му поведение, като не са обсъдени доказателствата, сочещи на постигнати добри резултати в работата на директора и ръководеното от него "Бюро по труда" - Ботевград. Решението е правилно .

Както е приел АС, и в двете заповеди за налагане дисциплинарно наказание - предходната № РД -11 -00 -2044/12.12.2017 г. ( отменена с влязло в сила решение на АССГ, оставено в сила с решение по адм. дело №4600/2018 г. на ВАС) и процесната се съдържа обсъждане неизпълнение на задължение за контрол върху служителите за един и същи период, като по двете заповеди са изложени различни аспекти от неконтролираните действия на служителите. Обосновани са мотивите, че се касае за едно и също нарушение - бездействие и неупражняване на контрол през един и същи период, за което дисциплинарно - наказващият орган е наложил две различни наказания с две отделни заповеди в нарушение на чл. 90, ал. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС, че при липса на каквито й да е било вредни последици от констатираните формални нарушения ( липса на реквизити на отделни документи, за съставянето на които отговарят подчинени на Иванов, несъответствие между отразеното на хартиен и електронен носител, за което също има друг отговорник, констатиране на невръчени решения, като за връчването отговарят други лица) не обуславя налагането на най - тежкото наказание на контролиращия ръководител, който обективно не е в състояние да провери всеки документ, намиращ се в дирекцията, дали съдържа всички необходими реквизити и дали е връчен надлежно на заинтересованите лица. Твърдението на касатора, че обясненията на Иванов в дисциплинарното производство не са годно доказателствено средство противоречи на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК, според който обясненията на страната в административното производство е годно доказателствено средство и на чл. 171, ал. 1 АПК, според който редовно събраните доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Липсата на обективна възможност за подобен всеобхватен контрол е обстоятелство, изключващо вината и тезата на издателя на заповедта за наличие на умисъл не се подкрепя от доказателствата по делото. Настоящият съдебен състав споделя и изложеното от АС за липса на обсъждане от страна на издателя на заповедта на представените доказателства за добри резултати от работата на лицето и ръководеното от него бюро по труда в същия период, както и цялостното поведение на държавния служител. Предвид изложеното обоснован е изводът на АС за допуснати нарушения на чл. 91 ЗДСл., водещи до незаконъсобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Нейната незаконосъобразност води и до незаконсъобразност на заповедтаза прекратяване на служебното правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №421/25.03.2019 г. по адм. дело №690/2018 г. на Административен съд - София - област.

ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати 1000 (хиляда) лева разноски по делото на В.И, жив. в [населено място], [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.