Решение №1182/24.01.2020 по адм. д. №2928/2018 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М.А, в качеството й на пълномощник на „Г. Т. Л“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. срещу Решение № 122 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8698/2017 г. от Административен съд София-град (АССГ) с доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество,. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Агенция „Митници“ не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на „Г. Т. Л“ ООД против Агенция „Митници“, с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи - в размер на 20 752. 30 лв., причинени от отменени, като незаконосъобразни, актове на началника на М. С, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение е отхвърлен изцяло така предявеният иск, като неоснователен и търговското дружество е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ направените по делото разноски в размер на 1 155. 77 лв. За да постанови този резултат е приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

От фактическа страна съдът от първата инстанция е приел за безспорно установено, че с конкретно посочените в мотивите му единни административни документи (ЕАД) „Г. Т. Л“ ООД е декларирало пред митническо бюро София - Изток за оформяне на режим свободно обращение - крайно потребление, стоки от Р.Т.С регистриране на представените единни административни документи е бил извършен документен контрол и проверка на стоките съгласно чл. 68 от Митническия кодекс на Европейския съюз (регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г.) и чл. 247 от регламента за прилагане на Митническия кодекс на Общността (регламент на Комисията (ЕИО) № 2454/93 г.). Поради възникнали съмнения относно посочената митническа стойност за част от стоките, от митническите органи са били взети мостри за становище от отдел „Тарифна политика“ на митница Столична. След като било установено, че декларираната митническа стойност на стоки под определени номера (посочени в решенията), внесени с точно определени ЕАД е занижена, с решения на началника на С. М са определени нови митнически стойности на посочените в тези решения стоки, като са определени публични държавни вземания, представляващи ДДС съответно в размер на 2683, 17 лв., 4146, 27 лв., 4209, 32 лв., 10281, 32 лв., 2595, 83 лв., 3661, 93 лв., 4314, 96 лв., 4248, 10 лв., 3384, 41 лв., 4219, 87 лв., 2083, 01 лв., 6171, 62 лв., 6988, 77 лв., 5720, 04 лв., 3623, 30 лв., 7525, 15 лв., 4162, 18 лв., 2474, 74 лв. и 1819, 55 лв.

На основание чл. 78 от регламент № 2913/92 и чл. 80, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само, ако сумата на митническото задължение е заплатена или обезпечена. Безспорно е установено, че ищецът е избрал да внесе депозити в размера на публичните задължения за ДДС, определени в решенията.

При обжалването на решенията пред съда същите са били отменени, като незаконосъобразни.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че внесените от ищеца депозити по 19 от единните административни документи са били възстановени на търговското дружество от органите на митническата администрация чрез четири парични превода, съответно на 28.06.2013 г. (възстановени 3 депозита в размер на 12 719 лв.); на 07.11.2012 г. (възстановени 5 депозита в размер на 26 932, 16 лв.); на 16.01.2013 г. (възстановени 10 депозита в размер на 41 065, 75 лв.); на 09.01.2015 г. (възстановен 1 депозит в размер на 4162, 18 лв.), като депозитът в размер на 1819, 55 лв. не е възстановен. За този депозит е воден допълнително съдебен процес, приключил също с решение в полза на ищеца (Решение № 4221/25.06.2013 г. по АД № 5281/2012 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 6353/13.05.2014 г., по АД № 10791/2013 г. на ВАС).

При тази фактическа установеност съдът е приел иска за неоснователен.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество.

Ищецът претендира ответникът да му заплати законната лихва върху всеки един от 19-те депозита от датата на плащането им по сметка на М. С до датата на възстановяване на сумата по съответния депозит или общо пропусната полза в размер на 20 752. 30 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая е доказано наличието на първата от комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – 20 бр. отменени, като незаконосъобразни, административни акта, издадени в процес на упражняване на административна дейност.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество., което основава основателност на претенцията за обезщетение. От заключението на назначената при първоначалното разглеждане на спора (адм. дело № 7920/2015 г.) съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда е установен размерът на пропуснатите ползи, представляващи лихвата за забава върху всеки един от депозитите от датата на плащането му до датата на възстановяването на сумата, като общата сума на вредата е изчислена на 20 859. 19 лв. (19 976. 97 лв. + 882. 22 лв.). Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, които до размера на законната лихва за периода на неизпълнение не подлежат на доказване. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорваните актове внесените суми имат характер на депозит и обезпечават едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането, както и характера им на депозит. Ответникът дължи незабавното им възстановяване, като в противен случай дължи обезщетение за всички вреди.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. За да освободи стоките си от М. С ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата, като е избрал да стори това чрез внасяне на паричен депозит. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по-големи загуби за себе си. Ако митническите органи не бяха издали незаконосъобразните актове, ищецът не би се лишили от собствените си средства и възможността да ги ползва в своя изгода. Следователно, действията на служителите на ответника, обективирани в издадените актове – отменени впоследствие като незаконосъобразни, са единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението.

Налага се извода, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решенията на ответника, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

По така изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени, предявеният иск, като основателен и доказан ще следва да се уважи изцяло.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, изразяващи се в заплатени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение е основателна. Разноските са направени от страната разходи по водене на делото и се дължат в размер съобразно договора по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), за положения от адвоката труд и доказано заплащане. В случая са приложени два договора за правна помощ и съдействие, доказателства за внесената държавна такса по сметка на съдилищата, два броя платежни нареждания за внесен депозит за изготвяне на експертиза, както и списък на разноските, от които е видно, че е заплатена в брой общо сумата от 4 422. 50 лв., които следва да бъдат възстановени на ищеца от бюджета на Агенция „Митници“.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 122 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8698/2017 г. от Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Г. Т. Л“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул." княз Д. К" № 84, ет. 1, ап. 1, ЕИК по Булстат:175109484, сумата от 20 752. 30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни решения на Началника на митница Столична (№ 9600-522/16.09.2010 г.; № 9600-523/16.09.2010 г.; № 9600-524/16.09.2010 г.; № 9600-531/23.09.2010 г.; № 9600-542/ 24.09.2010 г.; № 9600-562/01.10.2010 г.; № 9600-563/01.10.2010 г.; № 9600-572/07.10.2010 г.; № 9600-573/07.10.2010 г.; № 9600-575/ 11.10.2010 г.; № 9600-578/11.10.2010 г.; № 9600-581/14.10.2010 г.; № 9600-602/22.10.2010 г.; № 9600-606/22.10.2010 г.; № 9600-612/ 22.10.2010 г.; № 9600-611/22.10.2010 г.; № 9600-613/22.10.2010 г.; № 9600-626/04.11.2010 г.; № 9600-632/05.11.2010 г. и № 9600-568/ 01.10.2010 г.), както и лихва за забава върху посочената сума, считано от завеждане на исковата молба – 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Г. Т. Л“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул." княз Д. К" № 84, ет. 1, ап. 1, ЕИК по Булстат:175109484, сумата от 4 422. 50 (четири хиляди четиристотин двадесет и два лв. 0.50 ст.) лева, представляващи заплатените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...