Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Тюф инженеринг" ЕООД, представлявано от С.Д против решение № 4883/18.07.2018г. по адм. д. № 10952/2013г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът на дружеството срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 783000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.04.2009 г. до окончателното изплащане, настъпили от отменени актове и незаконосъобразни действия на служители на ответника, като дружеството е осъдено да заплати на ДАМТН разноски по делото.

Касаторът, чрез управителя на дружеството твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на липсата на водено счетоводство при съконтрахентите на дружеството, тъй като последното не носи отговорност за това, а и договорите не са счетоводни документи. Що се отнася до счетоводството на самото дружество, касаторът сочи, че при липса на фактури такива не могат да бъдат осчетоводени.Изтъква, че съдът не е отчел обстоятелството, че клиент на дружеството е извършвал доставка на природен газ, както и че дружеството е поддържало регистър и е отчело в ДАМТН всички договори; във всички сертификати е посочен видът на транспортиреумото съоръжение, собственикът, ползвателят на съоръженията и неговият адрес, като сертификатите са одобрени от ДАМТН. Касаторът е посочил и, че от отчетените в агенцията годишни доклади е видно по кои заявки и договори са издадени сертификатите. Касаторът сочи, че по делото са налице писмени доказателства за приемане на образци за изпитване, както и свидетелски показания, приложени са и технически досиета на оценявани бутилки към процесните договори. Касаторът твърди, че не са му давани подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, приложените доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, не е отчетено, че по заявките са работили подизпълнители. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства по опис. И. се отмяна на първоинстанционното решение и решаване спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от противната страна.

Ответната страна – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С решение № 14573/06.11.2013г. по адм. д. № 11912/2012г. на III о. на ВАС е обезсилено решение № 4640/10.08.2012 г. по адм. д. № 1429/2011 г. на АССГ и делото е върнато за ново произнасяне при съобразяване на указанията на ВАС, а именно съдът да изясни: освен безспорно въведените като причина за вредите актове – писмо с изх. № 67-00-1548/08.12.2008г. и заповед А-142/06.04.2009г., ищецът поддържа ли, че е налице и друга/и причини (административни актове, индивидуализирани по издател, издаване, засегнат интерес и проявление спрямо сферата на ищеца), чието правно действие е в причина връзка с твърдени вреди по делото – пропусната възможността за увеличаване имуществото на ищеца със сумата от 783000 евро към датата на увреждането 16.04.2009 г.; при съобразяване с горния отговор, ищецът да уточни твърди ли, че имущественото му увреждане е резултат от съвкупното или самостоятелно действие на причините, поставили началото, съответно на един или множество причинни процеси, довели до увреждането му на 16.04.2009 г., чрез прекратяването на описаните в иска шест договора. Доколкото производството при първото съдебно разглеждане на спора не е приключило с акт по същество, настоящото няма характер на второ касационно производство по смисъла на чл. 227 АПК.

С молба-уточнение от 24.03.2018г. при новото разглеждане на спора от АССГ, "Тюф инженеринг" ЕООД сочи, че вредите са причинени съвкупно като следствие от отменени незаконосъобразни административни актове, посочени в исковата молба и уточненията, и от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган във връзка с нотификацията на дружеството в информационната система „Нандо“; в този смисъл е предявен един иск, а не множество кумулативно съединени искове.

АССГ е приел за установено от фактическа страна, че "Тюф инженеринг" ЕООД е имал качеството „лице, получило разрешение за оценяване на съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане и нотифициран орган за същите“, по смисъла на ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ) (ЗТИП), на база издадено разрешение за оценяване на съответствието № 004-ОС/02.10.2007 г. на определена група продукти, съгласно приложен списък, по чл. 9, ал. 1 ЗТИП, разширено със заповед № А-278/29.05.2008г., издадени от Председателя на ДАМТН. Според разрешенията, ищецът е имал право да извършва оценка на съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане (обн. ДВ, бр. ДВ, бр. 100 от 2005 г., отм. бр. 78 от 2011г.), внедряваща в българското законодателство Директива 1999/3 6/ЕО, по процедурите „Изследване на типа -модул В", „Проверка на продукта - модул Р", „Проверка на единичен продукт - модул С", „Съответствие с типа - модул С1" и „Повторна оценка на съответствието", за което е нотифициран пред ЕК и държавите-членки. Нотификацията се извършва и визуализира посредством Информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на директивите от Нов подход, популярна със съкращението от английски език NANDO.

С писмо изх. № 67-00-1548/08.12.2008 г. на и. д. председател на ДАМТН на ищеца е била наложена временна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП -временно спиране на дейността, а със заповед А-142/06.04.2009г. на и. д. председател на ДАМТН му е било отнето разрешението за оценяване на съответствието по процедура „Изследване на типа-модул В". Двата акта са били предмет на съдебно оспорване и са отменени с влезли в сила съдебни решения - съответно по адм. д. № 7594/2008 г. по описа на АССГ (относно временната мярка) и по адм. д. № 7304/2009 г. по описа на ВАС (относно заповед А-142/06.04.2009 г.).

На 16.04.2009 г. дружеството е заличено от системата, като нотифициран орган за извършване на „Изследване на типа - модул В"., като информацията за заличаване и впоследствие за възстановяване на вписването е подадена от служител на агенцията. Възстановяването като нотифициран орган за изпълнение на процедура „Изследване на типа - модул В" в системата „NANDO" е извършено на 03.11.2010г. или в периода 16.04.2009г. - 03.11.2010 г. в системата е липсвал запис, че ищецът може да изпълнява процедурата „Изследване на типа-модул В" на транспортируеми съоръжения под налягане.

За обосноваване на претърпени имуществени вреди ищецът е представил сключени договори, по които не е получил плащания. Изслушани са свидетелски показания и са събрани и кредитирани експертни заключения.

Съдът е приел от правна страна, че са налице незаконосъобразни административни актове, засягащи неблагоприятно ищеца: отменените по съответния съдебен ред писмо изх. № 67-00-1548/08.12.2008 г. на и. д. председател на ДАМТН, с което на ищеца е била наложена временна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП - временно спиране на дейността; заповед А-142/06.04.2009 г. на и. д. председател на ДАМТН, с която му е било отнето разрешението за оценяване на съответствието по процедура "Изследване на типа-модул В.Уени са и незаконосъобразно фактическо действие от страна на служители на ДАМТН, изразяващо се в неоснователно иницииране на промяна в статуса на ищеца в системата "NANDO", довела до заличаването му към 16.04.2009 г. като нотифициран орган за извършване на "Изследване на типа - модул В" и незаконосъобразно бездействие на служители на ДАМТН, изразяващо се в липсата на вписване в системата "NANDO" на ищеца след като е установено, че заповедта послужила за правно основание на заличаването не е влязла в сила.

Прието е за установено наличието на твърдяната от ищеца пряка причинно-следствена връзка между посочените вече незаконосъобразни актове и твърдените вреди. Въз основа на изслушаните свидетелски показания и представените по делото писмени доказателства съдът е приел за доказано, че всички договори, по които ищецът не е получил плащане, са прекратени именно поради отпадане на разрешителното за модул В на ищеца от системата "NANDO". Пряката и непосредствена връзка е обоснована с факта, че не са налице други опосредяващи актове или действия освен твърдените, от които да е зависело извършването на дейността по оценка и изпълнението на поетите договорености между страните. Доказателство за това са и подадените отчети за извършеното през 2009 и 2010 г. до ДАМТН от ищеца /неоспорени по делото от страните/, от които е видно, че част от дейностите са прекратени именно поради отнемането на разрешителното. Съдът се е позовал и на съществуването на фактическа връзка между процедурата по "Изследване от типа - модул В", от една страна, и процедурите "Проверка на продукт - Модул "F", "Съответствие с типа - модул С1", от друга, а именно: осъществяването на "Изследване от типа - модул В" е предпоставка нотифицираният орган да извърши и последващи процедури Проверка на продукт - Модул "F", "Съответствие с типа - модул С1". Наличието на тази връзка е прието като причина за осъществения правно нежелан резултат за дружеството - прекратяване на сключените договори и връщане на издадените вече сертификати, обективиращи извършени оценки по други модули или повторно оценяване.

По отношение на вредите, съдът е счел че не е доказано правото да бъдат получени възнаграждения и техния размер. Представените сертификати за извършена оценка и извлечения от счетоводни сметки, съдът е приел за недостатъчни, за да бъде направено еднозначно заключение, че сертификатите са издадени за определени съоръжения по сключените договори, без да съобрази експертните заключения по делото. Посочил е, че по делото няма представени писмени доказателства нито за предаването на бутилките, нито за връщането им; няма отчети или протоколи за приемане на извършената работа, както и записи в счетоводните книги на дружеството - ищец за наличните задължения на неговите партньори по посочените в процеса договори; не са представяни копия на техническите досиета, нито е поставена задача на експерт, който да изследва наличието на такива и идентичността на описаните като проверени съоръжения с намиращите се у третите лица - контрагенти по договорите на ищеца. Посочено е също така, че ищецът, въпреки че е работел съгласно система за качество и в частност е бил длъжен да спазва процедури ОП 05-0 (общия ред за подаване на заявки и реда за оценяване) и ОП 07-0 (за изпълнение на "Изследване на типа - модул В"), не е представил по делото необходимата отчетна документация, касаеща проверките на "въпросните 6 типа батерии от бутилки". При формиране на тези изводи обаче съдът не е дал никакви указания по доказателствената тежест и не е обсъдил налични по делото доказателства, включително тези, представени пред касационната инстанция.

Съдът е приел, че не е доказано сигурното настъпване на положителен финансов резултат за дружеството, въпреки представените по делото договори и приетата по делото експертиза; не е установено, че дружеството е разполагало с необходимия технически ресурс и персонал за извършване на такава по обем работа, каквато е предвидена в посочените договори. Съдът е счел за недостатъчни свидетелските показания, установяващи капацитета на дружеството, посочвайки че е възможно представянето на писмени доказателства за установяване на тези обстоятелства /договори с персонал, договори с подизпълнители и т. н./, а от друга, че липсват доказателства какъв брой батерии, подлежащи на оценка по модул F, биха били произведени до датата на предявяване на иска, респ. оценени, доколкото не е ясна производствената програма на производителя и не е сигурно, че те биха били произведени, респ. оценени преди датата на предявяване на иска. Тези изводи са направени отново без да са дадени указания по тежестта на доказване, без да се съобрази, че за подлежащото на доказване обстоятелство не е необходима специална форма на доказване и без да се вземат предвид събраните доказателства, включително такива за множество търговски взаимоотношения по повод извършваната дейност и ежегодно подаваните доклади до ДАМТН за резултатите от тази дейност.

Съдът е приел, че връзката между увеличаването на имуществото на ищеца и незаконосъобразните актове е опосредена и от факта, че продължителният период, в който се изпълнява процедурата за оценка по модул F, може да доведе до прекратяване на договора преди изпълнението му, поради промяна в статута на ищеца, следваща се от промяна в нормативната уредба, която би довела до прекратяване на договорните връзки. Този извод обаче е хипотетичен, тъй като почива на предположенията на съда, а не на събрани по делото доказателства.

Като заключение е посочено, че няма и гаранции, че през цялото време на договора ищецът е щял да поддържа такова ниво, щото да не му бъде отнето отново разрешителното за някоя от дейностите описани в Разрешение за оценяване на съответствието № 004-ОС/02.10.2007 г. по чл. 9, ал. 1 от ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ) (ЗТИП), разширено със заповед № А-278/29.05.2008 г. – отново хипотетичен извод, който не почива на никакви доказателства по делото.

Съдът е приел, че тези изводи не се променят от представените по адм. д. № 11912/2012 г. по описа на ВАС договори и протоколи за изпитвания, тъй като в по-голямата си част се отнасят за периоди, извън релевирания – 16.04.2009 г. – 03.11.2010 г., през който период дружеството не е имало обективната възможност да ги изпълни, поради и което не може да се търси сигурно увеличение на имуществото (пропусната полза). Съдът не е съобразил, че тези доказателства са представени във връзка с формирания при предходното съдебно разглеждане извод за недостатъчен капацитет на касатора да изпълни задълженията си по договорите.

В заключение съдът е приел, че вредите произтичат от отношения между равнопоставени правни субекти – страни по представени договори, поради което чл. 1 ЗОДОВ не намира приложение.

Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка, което опорочава както фактическите, така и правните изводи на съда. В голямата си част решението на АССГ представлява препис на обезсиленото решение № 4640/10.08.2012 г. по адм. д. № 1429/2011 г. на АССГ, като всъщност самостоятелно съставени фактически и правни изводи в атакуваното решение липсват, което води и до неговата немотивираност. Налице са и вътрешно-противоречиви изводи, които водят до необоснованост на решението. Посочените пороци са пречка за преценка от страна на касационната инстанция на правилното прилагане на материалния закон.

Както правилно е посочено в мотивите на обезсиленото решение № 4640/10.08.2012 г. по адм. д. № 1429/2011 г. на АССГ, буквално споделени и в атакуваното решение, съгласно чл. 12а ЗТИП на Председателя на ДАМТН е възложена функцията по издаване на разрешение и обявяване одобрените лица за оценяване на съответствието пред Европейската комисия и държавите членки чрез Информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на директивите от "Нов подход", като тази дейност се извършва съгласно чл. R 23 и сл. от Приложение № 1 към решение (ЕО) № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година, относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на решение 93/465/Е.

Правилен сам по себе си е и изводът, че дейността на нотифицирания орган / в случая касатора/ по оценяването на съответствието в случая е дейност, уредена нормативно в ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ) и действалата в процесния период Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане - НСИОСТСН отм. , приета на основание чл. 7 от ЗТИП. Тази дейност осигурява съответствието на продукта със съществените изисквания към него, определени в закона и се извършва по различни комбинации от процедури (модули), избрани от производителя на продукта. Когато резултатите от оценката за съответствие са положителни, се издава удостоверителен документ за това от нотифицирания орган. Взаимоотношенията между този орган и възложителя на оценката за съответствие се уреждат в гражданскоправни договори. Касаторът, ищец в първоинстанционното производство е представил доказателства за договорни отношения с шест търговски дружества, ведно с доказателства за разваляне на договорите и откази за плащания по тях.

Съдът е приел наличието на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и служители на ДАМТН, които формират първия елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Спорът е съсредоточен върху възникването на вредите и техния размер. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразните актове, действия и бездействия и претендираните вреди, съдът е приел, че е налице, въпреки че установяването на вредите би следвало да предхожда изводите за причинната връзка. Тезата на съда, че причинна връзка между вредите и незаконосъобразните актове, действия и бездействия е налице, но в същото време вреди няма, е вътрешно-противоречива и води до необоснованост на решението.

Всъщност съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразни актове, пристъпването към изпълнение на невлязъл в сила административен акт и забавянето да бъдат заличени последиците от изпълнението са установени в процеса и по тях няма съществени противоречия, а и са признати още в писмения отговор на ответника при първото разглеждане. При формиране на изводите относно настъпването на вредите, техния размер и причинната връзка между тях и незаконосъобразното поведение на ответника, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, защото представените многобройни доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, не са давани подробни и конкретни указания на страните по доказателствената тежест, съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало при изясняване на спора.

Ищцовото дружество е търговски субект и като такъв развива търговска дейност, а оценяването на съответствието е осъществявано като търговска дейност. Всяка търговска дейност по закон е свързана с възможността за получаване на търговска печалба, като това е и целта и смисъла за развиване на търговска дейност. 3ащитата на правата по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съгласно постоянната практика и утвърдени стандарти на защитата на притежанията, установени от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, включва и възможността за обезщетяване на пропуснатите ползи. В тази връзка следва да се посочи § 84 и сл. от решението на ЕСПЧ от 19.01.2017 г. по делото Стамова срещу България. Тезата, че по реда на ЗОДОВ не се обезщетяват пропуснати ползи, не почива на действащата нормативна уредба и е в противоречие с практиката както на ЕСПЧ, така и на Съда на Европейския съюз. Това изрично е посочено и в цитираното решение - в дело, разглеждащо степента и вида на отговорността на държавите за нарушения на правото на Европейската общност от техните институции, Съдът на Европейския съюз приема, че правило, изключващо искове за пропуснати ползи, не е съвместимо с общностното право (вж. решението от 3 март 1996 г. по делото Brasserie du Pкcheur SA v. Federal Republic of Germany, С-46/93 и С-48/93, EU:C:1996:79). Съдът на Европейския съюз конкретно констатира, че "изключването изцяло на пропуснатите ползи от вредата, която подлежи на обезщетяване, не може да бъде допустимо в случай на нарушение на общностното право. Всъщност специално по отношение на икономическите и търговските спорове такова изключване изцяло на пропуснатите ползи е от естество да направи невъзможно обезщетяването на вредата".

Недоказани в процеса са твърденията, че договорите са съставени за целите на процеса. Действително, договорите са частни диспозитивни документи. Като такива, те не се ползват с материална доказателствена сила и не подлежат на оспорване относно тяхната вярност, съгласно чл. 193 и сл. ГПК. Това оспорване има за цел да премахне именно материалната доказателствена сила на писмените доказателства, с каквато частните диспозитивни документи не разполагат. Обстоятелството, че договорите са частни документи не отнема качеството им на писмени доказателства по смисъла на ГПК. Автентичността на тези документи не е оспорена. Съгласно чл. 180 ГПК те представляват доказателство за сторените в тях волеизявления, а последните са насочени именно към създаването на граждански правоотношения. Освен това, съдът не е обсъдил представените от ДАМТН доказателства във връзка с извършени проверки на съконтрахентите на касатора, както и събраните свидетелски показания на представители на тези съконтрахенти. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че събраните писмени и гласни доказателствени средства потвърждават договорните отношения, твърдяни от касатора, както и механизма и причината за тяхното прекратяване. В тази връзка следва да се отбележи, че е ирелевантно за настоящия спор дали договорите действително са развалени по предвидения в ЗЗД ред, тъй като това са гражданскоправни въпроси, които касаят само страните по договорите. От значение в случая е, че тези договори не са изпълнени от клиентите, като цената по тях не е заплатена /не е доказано противното от ДАМТН/, като именно неизпълнението им води до настъпване на вредите.

Що се отнася до твърдяната привидност, с оглед твърденията, че договорите са съставени за целите на процеса, именно ДАМТН следва да докаже тези си твърдения, което не е сторено; напротив, този факт се опровергава от резултатите от проверките на агенцията. Не на последно място, следва да се има предвид, че административните съдилища не са компетентни преюдициално да се произнасят относно нищожността на граждански договори, включително по повод тяхната привидност. Това е изцяло от компетентността на гражданския съд и само решение на гражданския съд за установяване на нищожност може да бъде основание за административен съд да приеме, че един договор между равнопоставени субекти е нищожен. Административното дело е било спирано именно във връзка с водени гражданско-правни спорове между ДАМТН и страните по договорите, но съдебните дела по тези спорове са били прекратени, поради процесуалното бездействие на ответника.

Именно във връзка с твърдяната привидност на договорите биха подлежали на обсъждане и въпросите за размера на договорената цена на услугата. Едно съществено разминаване между пазарната цена и тази, посочена в договорите, би могло да е индиция за привидност, респективно за съставяне на договорите за целите на процеса. В тази връзка е възможно да се извърши съпоставка между пазарните цени за подобен род услуги и цените по договорите, както и съпоставка с цените на други услуги, предоставяни от касатора преди и след сключване на процесните догодори, на база експертно заключение и като се имат предвид ангажираните доказателства за пазарните цени на същите услуги, представени от касатора, които не са били обсъдени.

Доколкото касаторът развива търговска дейност, то основателно е твърдението му, че пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността той да реализира приходи от сключени договори във връзка с тази дейност. Тези нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не е могла да бъде осъществена, поради незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на търговеца е пропуснато. Задълженията във връзка с този приход към бюджета или към трети лица са неотносими в производството по присъждане на обезщетения за вреди, както по реда на ЗОДОВ, така и по общия ред, предвиден в ЗЗД.

Към шестте договора, на които касаторът се позовава, са представени годишни доклади до ДАМТН, в които договорите фигурират, заявки, кореспонденция между страните по договорите; издадени по тях сертификати за съответствие; протоколи за приемане на образци; в договорите е посочена както обща цена, така и единична цена за изпитване за отделните модули. Във връзка с всеки от договорите са представени преписки от проверки на ДАМТН на клиентите, с подробни обяснения на техните представители, които потвърждават наличието на договорни отношения и дават подробности относно поръчките. Част от тези представители са дали подробни показания в съдебно заседание. Представени са многобройни доказателства за търговската дейност на касатора преди и след издаване на незаконосъобразните актове на ДАМТН, включително възложени изпитвания от ДАМТН, с оглед възражението, че касаторът няма капацитет да осъществява дейността по оценка на съответствието. Нещо повече, представени са сертификати за съответствие, издадени по процесните договори. Експертното заключение, изслушано при първото разглеждане / което изслушване е следвало да бъде повторено/ потвърждава, че процедурите, посочени в процесните договори, попадат в обхвата на разрешението, издадено на касатора. Установено е и обстоятелството, че необходимо условие за оценяване на съоръженията на модулите F1, C или D е наличието на оценка по модул В. В специална таблица към заключението е посочен броят тип батерии от бутилки и броят тип бутилки за оценяване отделно по модул В, отделно по модул F и отделно по повторно оценяване, договорената единична цена и общата стойност на възнаграждението. Всички тези доказателства са игнорирани от съда. Не е коментирано и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което също е следвало да бъде изслушано отново по служебно искане на съда. В констативната част на тази експертиза всеки от договорите е отнесен към другите относими към спора доказателства, включително приемо-предавателни протоколи за изпитваните бутилки и резултати от проверките, които самото вещо лице е извършило при съконтрахентите. Не са приети и обсъдени доказателствата, представени прев ВАС по адм. дело 11912/2012г.

Пред настоящата инстанция също са представени многобройни писмени доказателства под опис, които имат отношение към касационните основания за съществени съдопроизводствени нарушения – протоколи за изпитване, технически типови проекти, друга подробна техническа документация – всички депозирани в отговор на изводите на съда за липса на доказателства, че касаторът е изпълнил задълженията си по договорите. Следва обаче да се има предвид, че същественият въпрос в случая е не дали касаторът е изпълнил тези задължения, а дали съконтрахентите му са изпълнили своите задължения и след като не са / плащания липсват/, каква е пряката причина за това - поведението на касатора или незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а делото – върнато на друг състав на Административен съд София-град за ново разглеждане и произнасяне. При това на страните следва да бъдат дадени подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, съгласно конкретните доказателствени нужди на процеса и превдид конкретните твърдения и възражения на страните, включително за представяне на всички доказателства, свързани с процесните договори и действията по изпълнението им, включително всякакъв вид формална - счетоводна или такава, изискуема от ДАМТН, или неформална отчетност, която касаторът е водил във връзка с тях. Следва да бъдат подробно обсъдени всички писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения, като съдът ги класифицира в групи съобразно договорите, към които се отнасят и ги обсъди в съвкупност в зависимост от тази класификация. Принципно за това не е налице необходимост от експертни знания, но ако съдът среща особено сериозни затруднения при отнасянето на конкретни технически документи, няма пречка да бъде назначено вещо лице. Съдът следва да прецени към всеки от договорите какви други доказателства по делото се отнасят, като се имат предвид и резултатите от проверките на ДАМТН, и предходните експертни заключения, и свидетелските показания. След подробно обсъждане на тези доказателства, съдът следва да формира извод възможно ли е било касаторът да изпълни процесните договори в тяхната цялост и в предвидените срокове, като се вземат предвид и последващите изменения в нормативната уредба, ако не беше осъществено незаконосъобразното поведение на ответника; ако това изпълнение в цялост не е било възможно, дали е възможно такова по отделните зададени в договорите модули. На тази база съдът следва да направи извод и за стойността на съответните пропуснати ползи от неполучени възнаграждения, като има предвид и експертното заключение по делото в тази връзка, както и събрани по повод дадените указания по доказателствената тежест доказателства във връзка с цената на предоставяните услуги, както е посочено по-горе. При формиране на крайните си изводи, съдът следва да има предвид субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 162 ГПК – когато искът е установен по своето основание, той не може да бъде отхвърлен само поради това, че не е установен размерът му, без съдът да е дал съответните указания по доказателствената тежест и без да упражни правомощията, които произтичат за него от принципа на служебното начало.

При този изход от спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, АССГ следва да се произнесе и по дължимостта на всички направени до момента разноски.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4883/18.07.2018г. по адм. д. № 10952/2013г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София-град, при спазване указанията по чл. 224 АПК.

Решението е окончателно.