Производството се развива по реда чл. 208 и следващите от АПК,
Образувано е по жалба на Общинска служба по земеделие – Н. И срещу решение № 5868/17.10.2018 год. по адм. д. № 6359 от 2018 година по описа на Административен съд София – град. Твърди се, че решението е нищожно, като постановено от съдебния състав след като е налице произнасяне на съда с влязло в законна сила решение между същите страни и на същото основание. Моли акта да бъде обявен за нищожен. Алтернативно се твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъкват се доводи във връзка с невъзможността на органа да се произнесе по искането на Г.С.
Моли съда да отмени съдебния акт на това основание.
Ответната по касационната жалба страна твърди, че същата е неоснователна. Липсвало съвпадение между предмета на настоящото производство и воденото пред съда под № 2629 от 2017 год. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна. Изтъква доводи по същество.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Г.С, представлявано от редовно упълномощен процесуален представител, срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - Н. И, към Областна дирекция „Земеделие“ – София град за издаване на актове по чл. 19, ал. 16 и ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно подадено от жалбоподателя искане за това.
С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - Н. И, към Областна дирекция „Земеделие“ – София град за издаване на актове по чл. 19, ал. 16 и ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ и е върнал преписката на органа за произнасяне съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Определил е срок от три месеца за произнасяне. В полза на жалбоподателят са присъдени разноски.
За да достигне до този извод, съдът е приел за установено, че с три решения, съответно от 2008 г. и 2012 год. на ОСЗ - Н. И, на жалбоподателя, в качеството му на наследник на своите дядо и баща е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Със заявление от 2008 год. наследниците на С.К и О.М, сред които е и Г.С, заявили желанието си за невъзстановените части от имоти на наследодателите им да бъдат обезщетени със земи от държавния или общински фонд. Тъй като действия за изпълнение на искането не са предприети е депозирана жалба пред Административен съд София – град с правно основание чл. 257 АПК. От съда е поискано да осъди ответника да изпълни задълженията си по чл. 19 ППЗСПЗЗ. С решение № 5425/19.09.2017 г., по адм. д. № 2629/2017 г. на АССГ, ответникът е бил осъден да извърши дължимите действия по чл. 19, ал. 16 и ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ. С решение № 4704/12.04.2018 г. по адм. д. № 12286/2017 г. на Върховен административен съд, решението на първоинстанционният съд е обезсилено в тази част, като постановено по недопустима жалба. От касационният съдебен състав е прието, че жалбоподателя може да реализира правата си по реда на оспорване на мълчалив отказ.
В тази връзка на 23.04.2018 год. с искане с вх. № ПО-09-739, жалбоподателят поискал от ОСЗ-Н. И издаването на актовете по чл. 19, ал. 16 и ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ. В предвидените в АПК срокове за произнасяне, актове не са били издадени, поради което е депозирана пред Административен съд София – град жалба срещу мълчалив отказ на административния орган.
От първоинстанционният съд е прието, че е налице оспорване на мълчалив отказ на ОСЗ-Н. И за издаване на актове по чл. 19, ал. 16 и ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно подадено от жалбоподателя искане за това. Жалбата била подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, тъй като с него се засягат негови права и законни интереси и в предвидения в АПК срок. Прието е, че заявлението за издаване на актовете по чл. 19, ал. 16 и 17, т. 1 ППЗСПЗЗ е депозирано пред административния орган на 23.04.2018 г. Органа следвало да се произнесе в 14 дневен срок, изтекъл на 07.05.2018 г. Предвидения в чл. 149 ал. 2 от АПК срок за оспорване на мълчаливия отказ, изтичал на 07.06.2018 г., а жалбата е депозирана на 04.06.2018 год.
При съобразяване с мотивите на Върховен административен съд, изложени в решение № 4704/12.04.2018 г. по адм. д. № 12286/2017 г. по описа на ВАС, съдът е приел, че решенията по чл. 19, ал. 16 и ал. 17 от ППЗСПЗЗ по своята природа са правни актове – изрични властнически волеизявления, дължими от съответния орган и издадени в изпълнение на закона и неизпълнението от страна на органа на задължението се произнесе чрез изрично волеизявление, следва да се разглежда като мълчалив отказ да бъде издаден административен акт.
След подробно обсъждане на процедурата по чл. 19, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е формулиран извод за липса на фактически или правни пречки за определяне на корекционен коефициент по смисъла на ал. 16, както и относно липсата на основание за забавяне на процедурата и неприключването и в разумен обозрим срок. Мълчаливия отказ е приет за незаконосъобразен.
Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна по следните съображения.
Не са налице основания за определяне на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение като нищожно поради наличието на влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание. При запознаване със съдържанието на решенията по адм. д. № 2629/2017 г. на АССГ и адм. д. № 12286/2017 г. на Върховен административен съд е видно, че производството се е развило по жалба, подадена от ответната по настоящото производство страна, срещу незаконосъобразно бездействие на администрацията с правно основание чл. 257 от АПК. Съдът се е произнесъл, че не е налице бездействие по смисъла на АПК, тъй като по подаденото искане се дължи произнасяне се дължи произнасяне с акт, което не представлява фактическо действие, а правно такова. В хода на това производство не е разглеждан въпроса, свързан с формиран мълчалив отказ и произнасяне със сила на присъдено нещо по отношение на административен акт от този вид липсва. Предвид описаното липсва пречка за разглеждане на жалба срещу мълчалив отказ на ОСЗ - Н. И по подадено искане за издаване на решение за обезщетяване по реда на чл. 19 ал. 16 и 17 от ППЗСПЗЗ.
От страните в производството не се спори, че е изцяло в компетентността на ОСЗ „Н. И” да се произнесе по отправено от страна на правоимащи лица искане за обезщетяване по описания ред.
В съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, на основание на влязлото в сила решение по ал. 8, общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16.
Както правилно е прието от първоинстанционния съдебен състав изработването на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяването на собствеността върху имоти в реални граници в урбанизирани територии, поради което липсата на такива планове не може да е причина за забавянето на производството по обезщетяване на собствениците със земи, налични в държавния и общинския поземлен фонд. Както е записано в чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ, ако наличните земи в държавния и общинския поземлен фонд не са достатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове. Непредприемането на адекватни и своевременни действия по провеждане на отделните етапи от процедурата от страна на ангажираните с изпълнението й органи, не е основание за отказ за обезщетяване по реда на чл. 19 от ППЗПСЗЗ.
Изложените в отговора срещу депозирана пред Административен съд София – град жалба, по повод на която е образувано адм. д. № 2629/2017 г. по описа на съда твърдения, описващи хронологията на действията, които следва да бъдат предприети и завършени за да се осъществи обезщетяване на невъзстановено право на собственост на наследниците на Минков и Колев, правилно са преценени като неоснователни и неотносими към производството.
Освен изтъкнатите от първоинстанционният съд доводи, които настоящата съдебна инстанция на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК изцяло възприема, следва да се има предвид и трайно изградената съдебна практика, според която по силата на чл. 149 от АПК мълчаливия отказ изцяло се приравнява на изричния такъв, като този акт е отрицателен за заявителя, т. е. е налице отказ по надлежно отправено искане. Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви и това обстоятелство е взето в предвид от законодателя. В името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричният отказ с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 от АПК и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия /адм. д. № 8730/2013 г., III о., адм. д. № 9701/2015 г., VII о. и др./
Сезирания с конкретното искане орган е бил длъжен да се произнесе в законовия срок, като при наличието на обстоятелства, забавящи издаването на търсения от молителите акт е следвало да предприеме действия по преодоляването им. Липсата на каквото и да е действие от страна на компетентния орган по осигуряване на възможността за удовлетворяване на гарантирания от Закон за наследниците на Минков и Колев интерес е основание да се приеме, че отказа е формиран освен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила относно изискването за форма, а и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд.
Неизпълнението в разумен срок на задълженията от страна на администрацията, конкретно оправомощена за издаване на търсения от молителите акт или на помощна такава, отговаряща за осигуряване на необходимата в случая база данни под формата на помощни планове, коефиценти и др., не изключва задължението за произнасяне с нарочен акт, отговарящ на изискванията за форма и мотивираност по смисъла на чл. 59 ал. 2 от АПК, който да даде възможност на заинтересованите лица да защитят в пълнота признатите им от закона права и интереси.
Претенцията на ответната по касационната жалба страна за присъждане на направени в хода на настоящото производство разноски е частично основателна. Представени са доказателства за направени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Поради липса на доказателства за заплатени държавни такси, искането в тази част не следва да се уважава.
Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5868/17.10.2018 год. по адм. д. № 6359 от 2018 година по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - Н. И да заплати на Г.С с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.