О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

Гр.София, 04.02.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3181 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. срещу решение №.3056/15.05.20 по г. д.№.11566/19 на СГС, ІІІБс., с което е потвърдено решение №.88424/9.4.19 по г. д.№.28599/18 на СРС, І ГО, 34с., за осъждане на касатора да плати на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите 15000лв. главница и 4381, 52лв. лихви, ведно със съответни разноски.

Ответната страна Н. Г. В. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно задълженията на страните и съда във връзка с редовността на исковата молба и отстраняването на евентуалните й недостатъци и е намерил, че не са налице пороци, водещи до постановяване на недопустимо решение. Отразил е, че в основанието на исковата молба ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата /съществуващите преюдициални правоотношения/, а в петитума - да индивидуализира претендираното право, като посочи неговото съдържание; той не е длъжен да сочи правна квалификация на предмета на делото, а дори да е посочил...