Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Р. Г“ ООД, със седалище гр. София, чрез пълномощника адвокат Д. Х. и на „Х. Х. Х“ АД, със седалище гр. София, чрез пълномощника адвокат К. С., за отмяна на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр. д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г. о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр. д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд.

„Р. Г“ ООД иска да бъде отменено влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, „Х. Х. Х“ АД – на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият молител твърди, че с атакуваните решения е разпоредено събаряне на сграда с идентификатор **** /по сега действащата КККР заснета като сграда с идентификатор ****/, със застроена площ 204 кв. м., а молителят притежава право на собственост върху обособена част от сградата, която е заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** със застроена площ 85 кв. м. с предназначение – заведение за обществено хранене. С влезлите в сила решения са уважени предявените искове за собственост и е разпоредено премахване на сградата като по този начин се засягат правата и законните интереси на дружеството, тъй като сградата е изградена като монолитна масивна конструкция в режим на ЕС.Към момента на предявяване на иска е налице съсобственост върху всички общи части на сградата между „Р. Г“ ООД и „Х. Х. Х“ АД и индивидуална собственост върху самостоятелните обекти на собственост в сградата.Премахването само на част от сградата - собственост на „Х. Х. Х“ АД е невъзможно.“Р. Г“ ООД е следвало да участва по делото като главна страна, поради неделимост на спорното право. Като не е конституирано като страна в процеса, правото му на защита не е надлежно упражнено.Представя договор от 10.01.2000г., сключен между Министъра на икономиката и „Гранд – Попиванов и Уулуърт“ ООД по чл. 33, вр. чл. 30 ЗППДОбП отм. за продажба на „ремонтна работилница“ – обособена част от „Туристимпекс – Торгокомплект“ ЕАД, представляваща част от монолитна сграда- „трафопост“ с площ 85 кв. м., схема № 41875/26.06.2012г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и съдебни решения за регистрация и вписване на промени в търговски регистър.

„Х. Х. Х“ АД твърди наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че му е връчено постановление на Специализирана прокуратура на РБ от 18.05.2020г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр. пр.№ №2004/2019г. От мотивите на постановлението се установява, че АДС № 1985/25.09.1962г., послужил за формиране правните изводи в атакуваното решение, не се съхранява в оригинал в Областна администрация на София, а като заверено копие. Ищцата е представила по делото копие на този АДС със заверка „вярно с оригинала“ и печат на Областен управител на област София, каквато заверка няма как да е направена. Следователно заверката е неистинска. Това обстоятелство не било известно на молителя при разглеждане делото пред инстанциите.

В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК ответниците по молбата „К. К“ ЕООД, гр. София, и К. С. Д., гр..., са подали писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност.

Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл. 303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна.

При преценка на формулираните в молбата за отмяна доводи, настоящият съдебен състав намира, че молителят „Р. Г“ ООД не е легитимиран по молбата с правно основание чл. 304 ГПК, поради следното:

С атакуваното решение е признато за установено по отношение на „Х. Х. Х“ АД, че К. С. Д. е собственик на основание реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство на част от недвижим имот, означена с букви АБВГДЕЖЗА на скицата към СТЕ, която съставлява реална част от имот с идентификатор ***, и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на така описания имот, както и да премахне сградите в същия с посочени идентификатори и площи, съответно: № **** - 10 кв. м., №**** - 204 кв. м., №**** - 294 кв. м., № **** - 291 кв. м. и № **** - 584 кв. м. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт.№ 134/2010г. в частта, относно процесния имот. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищцата „К. К“ ЕООД.

От твърденията в молбата става ясно, че не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което молителят и ответниците по молбата да имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Молителят счита, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***** в сграда с идентификатор №****, находяща се в процесния поземлен имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС, която сграда на основание чл. 109 ЗС ответникът по иска „Х. Х. Х“ АД е осъден да събори.

Поначало задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Постановеното решение ще има действие и по отношение на неучаствувалите в делото другари, но ще подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК по тяхна молба. В настоящия случай съдебното решение, постановено по исковете с правно основание чл. 108 ЗС относно поземления имот и по чл. 109 ЗС относно постройките, няма действие спрямо молителя. Претенцията, която молителят поддържа по отношение на процесния недвижим имот може да бъде защитена по друг ред, но не и в рамките на настоящото извънинстанционно производство. С т. 10 на ТР№7/2014г., ОСГТК, ВКС е прието, че легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за молителя да се защити като целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо. Когато ВКС констатира, че молбата по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Както бе посочено вече, атакуваното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо срещу молителя и по двата иска - по чл. 109 ЗС и по чл. 108 ЗС.Отделен е въпросът за липса на правен интерес от отмяна на решението в частта по ревандикационния иск и по отношение на иска по чл. 109 ЗС относно другите постройки. Липсват каквито и да било твърдения, които да обосновават такъв правен интерес, респ. качеството „необходим другар“ на молителя по делото по отношение на тези искове.

По отношение молбата на „Х. Х. Х“ АД по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че от постановление на Специализираната прокуратура молителят е узнал обстоятелството, че АДС № 1985/25.09.1962г. не се съхранява в оригинал в областната управа, а в заверен препис. С оглед тези твърдения следва да се приеме, че той се позовава на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.,т. 1, предл. 1 ГПК, което е от значение на делото и което не е могло да му е известно при решаването му. Същевременно молителят твърди и че заверката на областния управител „вярно с оригинала“ е невярна, без да се позовава на надлежен ред, по който е установено, че документът е неистински. Изложените твърдения не могат да се приемат като коректно формулирано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Неналичието на приет като доказателство по приключилото дело документ в оригинал при определен държавен орган /наличието му в заверен препис/, не е обстоятелство, което може да е новооткрито по смисъла на цитираната правна норма. Съображенията на молителя, че при това положение направената заверка „вярно с оригинала“ е неистинска, не могат да преценяват в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК липсват каквито и да било твърдения.

С оглед изложеното, така подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане.

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, подадена от „Р. Г“ ООД, със седалище гр. София, и на „Х. Х. Х“ АД, със седалище гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 12/2020 г. по гр. д. № 1873/2019г. на ВКС, ІІ г. о, с което е потвърдено въззивно решение №170/2019г. по гр. д.№ 3836/2018г. на Софийски апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: