Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Красикапласт“ АД /н./ - [населено място], против определение № 260092 от 11.11.2020 г., постановено по ч. т. д. № 665/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Красикапласт“ АД /н./ против определение № 277 от 03.02.2020 г. по т. д. № 676/2011 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е разрешено на К. П. И. - синдик на дружеството - жалбоподател, да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 600 лв., представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. декември 2019 г., и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за разглеждане по същество на въззивната частна жалба. Частният жалбоподател поддържа, че постановеното от Окръжен съд - Пловдив определение, с което е разрешено на синдика да се разпореди със средства от особената сметка на несъстоятелния длъжник, има характер на определение по чл. 729, ал. 1 ТЗ и подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 729, ал. 3 ТЗ. Навежда доводи, че с оглед императивната разпоредба на чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ и правилата на чл. 729 ТЗ, на обжалване по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ подлежи всяко определение на съда по несъстоятелност, което се отнася до разпореждане с осребрено в лева имущество от особената банкова сметка на длъжника. Излага аргументи, че отричането на правото му на частна жалба срещу определението на съда по несъстоятелност, с което е разрешено на синдика да се разпореди със средства от особената сметка, нарушава правото му на собственост, гарантирано от чл. 1, ал. 1 Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧОС и чл. 17, ал. 1 ХОПЕС и обуславя правния му интерес да обжалва определението.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по ч. т. д. № 665/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - Пловдив по подадена от „Красикапласт“ АД /н./ частна жалба против определение от 03.02.2020 г. по т. д. № 676/2011 г., с което Окръжен съд - Пловдив, в качеството на съд по несъстоятелността на „Красикапласт“ АД /н./, е разрешил на синдика на дружеството К. П. И. да се разпореди от особената сметка на несъстоятелния длъжник със сумата 600 лв., представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. декември 2019 г. Определението е постановено във връзка с депозиран от синдика отчет за дейността през м. декември 2019 г., като разрешението за разпореждане е мотивирано с разпоредбата на чл. 661, ал. 3 ТЗ и с констатацията, че към 31.12.2019 г. в масата на несъстоятелността има налични парични средства в размер на 72 360.97 лв.

За да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, Апелативен съд - Пловдив е приел, че определението на Окръжен съд - Пловдив не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и не отговаря на критериите за самостоятелно обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Въззивният съд не е възприел тезата на частния жалбоподател, че определението на съда по несъстоятелност има характер на определение по чл. 729 ТЗ. Изложил е съображения, че от мотивите и диспозитива на определението не може да се направи извод за формирана и изразена от съда воля за одобряване на сметка за разпределение с характеристиките по чл. 729 ТЗ. Акцентирал е върху липсата на данни за предхождаща определението процедура по чл. 721 и сл. ТЗ за изготвяне и обявяване на сметка за разпределение. Съобразявайки съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е заключил, че определението носи белезите на акт по чл. 658, ал. 1, т. 9 вр. чл. 661, ал. 3 ТЗ, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото и за който в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване.

Определението на Апелативен съд – Пловдив, с което частната жалба на „Красикапласт“ АД /н./ е оставена без разглеждане, е правилно.

Редът и предпоставките за обжалване на определенията/решенията на съда по несъстоятелност са уредени в разпоредбата на чл. 613а ТЗ. В ал. 1 на чл. 613а ТЗ са изброени изчерпателно определенията и решенията, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 на чл. 613а ТЗ е предвидено, че всички други актове извън тези по ал. 1 подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК /за определенията - по реда на чл. 274 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 720 ТЗ, разпределение на осребрено имущество в производството по несъстоятелност се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целите на разпределението синдикът изготвя сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като до изплащане изцяло на всички задължения или до окончателно приключване на осребряването сметката е частична - чл. 721, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Сред вземанията, които подлежат на удовлетворяване при разпределението, са и разноските по несъстоятелността - чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, включващи съгласно чл. 723, т. 2 ТЗ и възнаграждението на синдика. Одобряването на изготвената от синдика сметка за разпределение е правомощие на съда по несъстоятелност, който се произнася с определение по чл. 792, ал. 1 ТЗ и това определение подлежи на обжалване по реда и при предпоставките на чл. 729, ал. 3 ТЗ.

Правото на синдика да получи възнаграждение за работата си - текущо и окончателно, е уредено в чл. 661, ал. 1 ТЗ. В чл. 661, ал. 3 ТЗ е предвидено, че текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно. И. на възнаграждението са средствата в масата на несъстоятелността и с оглед на това изплащането му е обусловено от наличието на свободни парични средства в масата, а съгласно чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ и от разрешение на съда по несъстоятелност за разпореждане със средствата на несъстоятелния длъжник. Когато средствата в масата са недостатъчни за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и не позволяват синдикът да получи плащане на възнаграждението си на падежа в рамките на определен период от време, удовлетворяването на вземането за текущо възнаграждение е възможно след попълване на масата със средства от осребряване на имущество на длъжника. В този случай, при наличие и на други кредитори с подлежащи на удовлетворяване вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ и/или на вземания за разноски по т. 3 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, различни от възнаграждението на синдика, съдът по несъстоятелност следва да изготви сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ и едва след одобряването й с определение по чл. 729 ТЗ, синдикът може да получи плащане на полагащото му се за съответния период възнаграждение. Изготвянето на сметка за разпределение е необходимо и в хипотезата, разгледана в т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ако средствата от реализация на имуществото, предоставено за обезпечение на кредитор, ще се ползват и за покриване на разноските по несъстоятелността.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определението, с което съдът по несъстоятелност е разрешил на синдика на „Красикапласт“ АД /н./ да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника с цел получаване на полагащото му се за м. декември 2019 г. текущо възнаграждение, няма характер на определение по чл. 729 ТЗ и за него е неприложим режима за обжалване по чл. 729, ал. 3 ТЗ. Към момента на постановяване на определението в маста на несъстоятелността е имало налични парични средства, позволяващи изплащане на възнаграждението за съответния месец като текущ разход за производството по несъстоятелност съобразно правилото на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Частният жалбоподател не твърди и не е обосновал наличието на която и да било от разгледаните по-горе хипотези, в които удовлетворяването на вземането му за текущо възнаграждение би било предпоставено от изготвяне на сметка /частична/ за разпределение по чл. 729 ТЗ. При отсъствие на предпоставки за разпределение на осребрено имущество за удовлетворяване на вземания на други кредитори с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 – т. 3 ТЗ и наличие на свободни парични средства в масата на несъстоятелността, изготвянето на сметка за разпределение само за текущото възнаграждение на синдика би било в противоречие с приложимите разпоредби на чл. 721 - чл. 729 ТЗ. Фактите по делото сочат, че определението на съда по несъстоятелност носи белезите на акт по движение на производството по несъстоятелност и съобразно правилата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената от „Красикапласт“ АД /н./ частна жалба, която правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че необходимостта от изготвяне на сметка за разпределение за текущото възнаграждение на синдика произтича от императивната разпоредба на чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ и че отричането на правото му на частна жалба срещу определението, с което съдът по несъстоятелност е разрешил на синдика да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника, нарушава гарантираното му от чл. 1, ал. 1 Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧОС и чл. 17, ал. 1 ХОПЕС право на собственост върху имуществото в масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 5 ТЗ е неотносима към обжалваемостта на актовете, постановени от съда по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото на длъжника, и от нея не могат да се черпят аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза, че всички актове, които имат за последица разпореждане със средства от масата на несъстоятелността, подлежат на инстанционен контрол. Законодателят е преценил в кои случаи интересите на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността изискват признаване на процесуална възможност за обжалване на съдебния акт, който рефлектира върху масата на несъстоятелността - напр. чл. 729, ал. 3 ТЗ. Извън тези случаи възможността за обжалване е обусловена от предпоставките по чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, които не са осъществени по отношение на обжалваното пред въззивния съд определение. Отричането на правото на частна жалба е резултат от съдържащата се в чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ уредба на предпоставките и реда за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност актове, поради което не може да се квалифицира като нарушение на правото на жалбоподателя върху имуществото от масата на несъстоятелността.

По изложените съображения обжалваното определение по ч. т. д. № 665/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260092 от 11.11.2020 г., постановено по ч. т. д. № 665/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: