Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Н. А. и Д. Н. А. срещу решение № 1225 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 1177/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е уважил иска по чл. 109 ЗС за събаряне на незаконно построен гараж в общо дворно място, въпреки че този гараж по местоположение и конфигурация отговаря на ПУП, влязъл в сила след изграждането му. Освен това считат, че решаващият извод на въззивния съд, че гаражът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, почива на неточно предположение.

Ответниците С. В. и И. В. оспорват жалбата. Считат, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са доказани. Незаконният гараж пречи на ползването на дворното място по предназначение, включително и за достъп до входа на сградата и до гаража на жалбоподателите. Въззивният съд не е допускал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и правните му изводи са обосновани. В хода на касационното производство ответникът С. В. е починал, като на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му Е. С. Й. и С. С. Й., а другата наследница И. И. В. е страна още при образуване на касационното производство.

С определение № 182 от 22.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за проверка на решаващия извод на въззивния съд, че гараж, разположен в съсобствено дворно място, пречи за използване на мястото и е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС за събарянето му, когато пред вратата му има спряла кола или вратата му е отворена.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 1481 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 5904/2018 г. на Варненския районен съд, в частта, с която по иск на С. Й. В. и И. И. В. ответниците Ж. Н. А. и Д. Н. А. са осъдени да премахнат на основание чл. 109 ЗС незаконно изградения строеж в УПИ. ..., кв.. ... по плана на [населено място], [улица], представляващ гараж от ламаринени плоскости и врата от изток, долепен за северната фасадна стена на западната част на жилищната сграда, със застроена площ от 18, 50 кв. м., обозначен като обект № 2 на скицата на вещото лице.

Въззивният съд е приел, че страните по делото притежават собственост върху отделни обекти в жилищната сграда, построена в процесното дворно място, което е съсобствено между тях и останалите етажни собственици на сградата. Достъпът до гаражите на страните се осъществява откъм [улица]. Разстоянието между процесния незаконен гараж на ответниците и съседния УПИ. ... e 4, 50 м., като между двата имота не е изградена цялостна ограда. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Е. Й. и П. С., според които при влизане в процесното дворно място с лек автомобил откъм [улица]е необходимо известно маневриране заради гаража на ответниците, а за да се излезе от имота са необходими повече маневри. Според свидетеля Й. при влизане в имота с автомобил често се налага да се навлезе в съседния имот, тъй като пред процесния гараж има друго спряло МПС или защото вратата на гаража е отворена и разстоянието за преминаване е твърде малко. Съдът се е доверил на тези показания, въпреки обстоятелството, че първият свидетел е син на ищците, а вторият – негов приятел. Позовал се е на факта, че разстоянието между гаража и границата към съседния имот е 4, 55 м. и е направил заключението, че при спрял автомобил пред вратата на гаража или ако вратата е отворена, преминаването без навлизане в съседния имот ще бъде невъзможно, ако между двата имота бъде изградена ограда. Не са приети за достоверни показанията на свидетелите А. Ж. и Н. К., според които при влизане в имота с лек автомобил, включително и с камион за дърва, не се срещат трудности и има място за маневриране. Прието е, че гаражът на ответниците, макар и да отговаря на изискванията на § 16 ЗУТ, пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, поради което следва да бъде премахнат.

Решението е неправилно. Въззивният съд е следвало да прецени дали местоположението на гаража само по себе си пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху мястото, включително като достъп до входа на сградата и собствения им гараж, а не дали такива пречки създават други обстоятелства – паркирали пред незаконния гараж автомобили или отворената врата на гаража. Изводът на въззивния съд, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС имат значение тези странични обстоятелства, е очевидно необоснован, а именно това е решаващият извод за уважаване на иска.

Настоящият състав на ВКС счита, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.

На първо място – обстоятелството, че гаражът представлява незаконен строеж, който не е узаконен по реда на § 16, ал. 3 ЗУТ, няма пряко отношение към иска по чл. 109 ЗС. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, като например превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В тези случаи нарушението е от такова естество, че предполага наличие на пречене. Настоящият случай не е такъв, тъй като незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото дворно място. По настоящото дело решаващо е обстоятелството дали местоположението на незаконния гараж пречи на преминаването на коли от [улица]към вътрешността на двора на кооперацията. След като разстоянието между процесния гараж и страничната регулационна линия е 4, 50 м., то не е налице пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, което да наложи премахването на гаража. При това наличието на спрели коли пред гаража или отворената му врата не са обстоятелства, които имат значение за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, тъй като за този иск е от значение само местоположението на гаража и и дали той създава пречки за достъпа на коли в мястото.

На следващо място – макар и незаконен, гаражът съответства по местоположение на едно от петната по влязъл в сила ЗРП, с който в съсобственото дворно място се предвижда изграждането на нови 6 бр. гаражи – по един за всеки от шестте собственици на жилища в сградата, построена в мястото. По този начин влезлият в сила план променя предназначението на дворното място в частта, засегната от предвижданията, като то вече не е за общо ползване, а за строителство на гаражи. Затова е неоснователен и другият довод на жалбоподателите, развит в писмената им защита, че незаконният гараж им пречи да ползват съсобственото място по предназначение. Този вид пречене по изложените съображения също не може да бъде основание за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС, като се има предвид и това, че с плана е осигурена възможност и за ищците да построят втори гараж в съсобственото място.

И на последно място – местоположението на гаража с нищо не пречи на възможността за поставяне на ограда между процесното и съседното дворно място. Дори тази ограда да бъде изградена, наличието на разстояние от 4, 50 м. от нея до процесния гараж ще е достатъчно, за да се осигури движение с моторни превозни средства от [улица]към вътрешността на дворното място и обратно, поради което не е необходимо събарянето на спорния гараж на това основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и искът по чл. 109 ЗС – отхвърлен.

При този изход на делото на жалбоподателите следва да се присъдят разноските за всички инстанции – 916 лв. за първата инстанция, 625 лв. за производството пред въззивния съд и 1255 лв. за ВКС или общо 2796 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1225 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 1177/2019 г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. В. и С. Й. В. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Е. С. Й., С. С. Й. и И. И. В., тримата от [населено място], [улица]/ срещу Ж. Н. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Д. Н. А. от [населено място], [улица], ет. 1 иск по чл. 109 ЗС за премахване на гараж от ламаринени плоскости, построен в [населено място], [улица], УПИ. ... от кв...., който гараж е долепен до северната фасадна стена на западната част на жилищната сграда, построена в описания имот, със застроена площ от 18, 50 кв. м., означен като обект № 2 на скицата към заключението на вещите лица от 21.11.2018 г., приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Е. С. Й., С. С. Й. и И. И. В., тримата от [населено място], [улица] да заплатят на Ж. Н. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Д. Н. А. от [населено място], [улица], ет. 1 сумата от 2796 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: