Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ТОНИК – А. К.“, [населено място], представляван от А. В. К., чрез процесуалния му представител адвокат Й. А., срещу решение №371 от 25.10.2019 год. по в. гр. д. №534/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 124 от 09.05.2019 г. по гр. д. № 943/2018 г. на Велинградския районен съд, касаторът е осъден да заплати на М. Г., гражданин на Р. И, със съдебен адрес Велинград, сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 03.07.2018 г. и до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за обезещетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 2000 лв. до пълния предявен размер 10 000 лв.

Въззивният съд е приел, че ищецът като гост в процесния балнеохотел е имал достъп до всички помещения, разположени в спа-центъра на обекта. Установено е по делото, че увреждането е настъпило в едно от помещенията, разположени в СПА-центъра, а именно служебна тоалетна, намираща се на етаж /-2/ на центъра за изправността, поддържането и чистотата на която отговаря съответното лице-работник в хотела, в случая свидетелката Е. Ц. И., изпълняваща длъжността хигиенист и на която са възложени конкретни трудови функции в тази връзка, а именно да следи за чистотата, хигиената и изправността на тоалетната. Установен факт по делото от този свидетел е, че пострадалият ищец е влязъл в процесната тоалетна с намерение да я ползва по предназначение. Не се установява обаче, хигиенистката да е установила пряк и непосредствен контакт с ищеца, който е чужденец и да му е обяснила, че влизането в тази тоалетна от гости на хотела е забранено и че той не може да я ползва по предназначение и че тези обстоятелства да му били в достатъчна степен обяснени, възприети и разбрани от последния, доколкото не се установява ищецът да владее български език нито такъв факт се твърди от ответника по спора, или че му е било казано на разбираем за него език. Нещо повече, не се установява физическият достъп до тази служебна тоалетна да е бил ограничен примерно чрез заключването на обекта. Не се установява също така, дали написаното до вратата за тоалетната на английски език STAFF ONLY в превод Само за персонала е било разчетено правилно и съответно разбрано от ищеца, доколкото еднопосочната комуникация /само от свидетелката към пострадалия/ е била на руски език /по нейни твърдения/, като не става ясно на какъв точно език е следвало свидетелката да му обясни за забранатата да посети тази служебна тоалетна, по начин, че да бъде разбрана. Липсват и данни, хигиенистката-отговорник за служебната тоалетна да е проявила инициатива и след като е заявила, че помещението не може да се ползва, своевременно с това да е упътила ищеца, респективно да го е завела до онази тоалетна, която може да се ползва от него като гост на хотела. Това би следвало да бъде нормалната и типична туристическо-хотелиерска практика за извършване на качествени услуги и обслужване при комуникацията с гости на хотела, граждани на чужди държави. Факт, установен от същия свидетел е, че тоалетната за гостите в СПА-центъра не се намира в непосредствено съседство и близост до служебната тоалетна на етаж/-2/, където е станал инцидентът, а на друго място, до което се стига чрез преминаване през лабиринт. Фактът, че хигиенистката, на която са възложени от собственика на хотела дейности по поддръжката на тоалетната в изправност, не е намерила за нужно да уведоми незабавно ръководството за това, че тоалетната се ползва от гост на хотела, както и че дори е забравила за посещението на лицето вътре в нея при престой над 15 минути, означава, че свидетелката-хигиенистка не е счела за нужно да уведоми, тъй като явно влизането в служебната тоалетната от гост на хотела не представлява типично явление и сериозно нарушение на реда до степен, че да бъде задействано ръководството, т. е., самата хигиенистка приема, че нарушението е явно незначително и затова не му обръща достатъчно внимание. Фактът на влизането на ищеца в служебната тоалетна е установен от същия свидетел. Не се установява обаче, какво е било точно състоянието на тоалетната в момента на влизането вътре на ищеца, както и дали е ползвана от друг посетител преди влизането на ищеца. Установено е само, че свидетелката е влязла в помещението половин час преди да влезе ищецът, като за периода от излизането й до момента на влизане на ищеца, не може да се установи дали е влизало друго лице. Ответникът по исковете и собственик на балнеохотела твърди, че са изключени каквито и да било фактори, присъщи на самото помещение които да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат-подхлъзване и падане на ищеца върху отчупената мивка. Тези обстоятелства обаче не са доказани по несъмнен и категоричен начин. Макар да се твърди от ответника, не се установява, че поставените в тоалетната плочи на пода са в достатъчна степен грапави и са с покритие, което не позволява посетител да се подхлъзне там дори и подът да е мокър. Този факт с правно значение, имащ отношение към изключването на отговорността на възложителя, не е установен по делото по предвидения за това ред. Не се установява, ищецът да е посетил тоалетната с неподходящи за това място чехли, джапанки, маратонки и други, които да са били забранени по начало в спа-центъра, респективно да му е била направена забележка за неподходящи за тези помещения чехли или да е бил поканен да ги смени, доколкото свидетелката установява, че чехлите за спа-центъра били гумени, за разлика от тези ползвани от ищеца. Не се установява ищецът да е бил с неподходящо облекло в тоалетната, доколкото ответникът не сочи в отговора си на исковата молба какво според вътрешните правила на хотела би следвало да бъде облеклото на посетителя на спа-центъра. Ответникът оспорва факта, че подхлъзването на ищеца и падането му върху отчупилата се и строшена мивка е станало върху мокър под. В тази връзка показания дава единствено хигиенистката, която е пряко заинтересована от изхода на спора доколкото отговаря за изправността на служебната тоалетна и ако установи наличен мокър под, би уличила себе си в неизпълнение на трудовите си задължения, с евентуално неблагоприятни за нея трудово-правни последици. Затова не следва да се кредитират нейните показания, досежно състоянието на тоалетната към момента на инцидента доколкото същите не се подкрепят от останалите по делото доказателства. По никакъв начин ответникът по спора, върху който лежи доказателствената тежест да установи абсолютната изправност на тоалетната, изключвайки всички възможни субективни и обективни фактори, водещи до настъпването на неблагоприятния резултат-увреждането на десния горен крайник на ищеца в резултат на подхлъзване на мокър под, счупване на мивката и падане върху счупилите се части от нея с причинените увреждания, не е ангажирал доказателства. Налице е виновно и противоправно поведение на работник от процесния хотел, на който са му възложени дейности по поддържане на хигиената и чистота в процесната служебна тоалетна, като в резултат на проявено виновно бездействие от негова страна е настъпил противоправния резултат - причиненото увреждане на ищеца. В този смисъл на възложителя на трудовите функции на хигиенистката, в случая собственика на хотела следва да бъде ангажирана неговата гаранционно - обезпечителна отговорност за действията на лицата, на които от него е възложено извършването на конкретна работа по осигуряване на чистотата, безопасността и хигиената в спа-центъра, в частност в служебната тоалетна на етаж /-2/. По никакъв начин не се установява ищецът реално да е разбрал от комуникацията с хигиениста какво иска да му каже и какво е съдържанието на разговора. Наличието на табели, които не са написани на родния език на чужденеца /иврит/, налагат полагането на повече старание и усилия от страна на обслужващия персонал за да се убедят, че това което му казват се разбира от гост-чужденеца и че той е напълно наясно със съдържанието му. Налице е причинно-следствена връзка между подхлъзването и падането на ищеца и настъпилото увреждане на крайника. Без значение за изхода на спора е дали падането върху откъртената мивка и увреждането е станало в служебната тоалетна или в тоалетната само за гости. Фактът, че се касае за обект-помещение собственост на ответника като част от хотелския комплекс, означава, че отговорността е на собственика, който следва да организира и възложи работата на персонала така и по такъв начин, че да бъдат изключени подобни инциденти. Не се установява по някакъв начин ищецът да е допринесъл за настъпването на този неблагоприятен за него резултат. Не се установява последният с някакво свое действие в самата тоалетна да се е самонаранил или умишлено да е откъртил мивката и да е причинил неблагоприятния резултат с цел да извлече изгодни за себе си правни последици. Такива обстоятелства не се установяват. Още по-малко в случая би могло да става въпрос за случайно събитие предвид установената фактическа обстановка. Собственикът на хотела, в който е станал инцидентът с ищеца, следва да понесе своята отговорност при условията на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че ищецът не е изпълнил указанията на съда при разпределение на доказателствената тежест и не е доказал при условията на главно и пълно доказване, че вредата му е причинена вследствие на противоправно поведение на служител на ответника.

Ответникът по жалбата М. Г., гражданин на Р. И, със съдебен адрес Велинград, е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Л. К., в който е изразил становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. С писмения отговор са претендирани и разноските, направени за касационното производство.

С определение № 622 от 16.07.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност.

Въззивното решение е очевидно неправилно, защото е презумирано, без да е доказано противоправно бездействие на служител на ответника, за да се приеме наличието на деликт. При непозволеното увреждане когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като само вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, нито лицето, нито възложителят на работа не отговарят за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. В случая единствено от показанията на свидетелката Е. Ц. И., изпълняваща длъжността хигиенист, се установява механизма на инцидента. Действително, когато преценява показанията на лице, чието поведение е или може да се окаже звено в причинната връзка между увреждащото поведение на ответника и претърпяната от ищеца вреда, съдът е длъжен съгласно чл. 172 ГПК да отчете, че съпричинителите на непозволено увреждане отговарят солидарно за вредите на пострадалия. Тези показания може да не се кредитират от съда изцяло или частично, но не може в тях да се влага произволно смисъл, какъвто няма. В случая от показания на И. не може да се обоснове какъвто и да е извод за доказване на противоправно поведение без да се стигне до грубо и явно нарушение на правилата на формалната логика. Според свидетелката тоалетната е била изчистена и подсушена преди влизането на ищеца, поради което не може да се прави заключение, че „по никакъв начин ответникът по спора върху който лежи доказателствената тежест да установи абсолютната изправност на тоалетната, изключвайки всички възможни субективни и обективни фактори, водещи до настъпването на неблагоприятния резултат-увреждането на десния горен крайник на ищеца в резултат на подхлъзване на мокър под, счупване на мивката и падане върху счупилите се части от нея с причинените увреждания, не е ангажирал доказателства.“ Каквато и заинтересованост да има в тези показания, независимо дали се кредитират частично или въобще не се кредитират, то от тях не може по никакъв начин да се обоснове доказването твърденията на ищеца за противоправно поведение. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника или негови служители, той следва да установи, че ответникът или неговите служители са осъществили противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението им и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. В случая ищецът не е провел такова доказване за противоправно поведение на служител на ответника.

Гореизложеното налага касиране на въззивното решение. Въззивното решение трябва да се отмени относно присъждането на на сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 03.07.2018 г., както и в частта за присъдените деловодни разноски. Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от М. Г., гражданин на Р. И, със съдебен адрес Велинград, срещу ЕТ „ТОНИК – А. К.“, [населено място], представляван от А. В. К., за сумата 2000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото на касатора се дължат по компенсация направените съдебни разноски за трите съдебни инстанции в размер от 1471.32 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №371 от 25.10.2019 год. по в. гр. д. №534/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която ЕТ „ТОНИК – А. К.“, [населено място], представляван от А. В. К., е осъден да заплати на М. Г., гражданин на Р. И, сумата 2000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 03.07.2018 г., както и в частта относно присъдените деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г., гражданин на Р. И, със съдебен адрес Велинград, срещу ЕТ „ТОНИК – А. К.“, [населено място], представляван от А. В. К., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 2000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Р. И, със съдебен адрес Велинград, да заплати на ЕТ „ТОНИК – А. К.“, [населено място], представляван от А. В. К., 1471.32 лв. деловодни разноски по компенсация за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

2.