Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. М., подадена чрез процесуалния му адвокат В. Д., срещу решение № 95 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 305/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 432/2018 год. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционното решение е прекратено производството по иска на касатора, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора - гр.Белене, против „Т.“ ЕООД - [населено място], с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 49 999 лева за неимуществени вреди, причинени на ищеца от развалена храна, изразяващи се в претърпени болки и страдания, получени от консумация на същата, произведена и пакетирана от ответника, поради оттегляне на иска след първото по делото съдебно заседание със съгласието на ответника. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от М. А. М. против „Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 1 лев, заедно със законната лихва от 30.05.2018г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от развалена храна, изразяващи се в претърпени болки и страдания, получени от консумация на същата, произведена и пакетирана от ответника.

Въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 от ЗЗД трябва са налице следните предпоставки: ответникът да е възложил на друго лице работа, при или по повод на тази работа да се настъпили вреди за ищеца и да е налице причинна връзка между поведението на изпълнителя на работата и вредите на ищеца.В случая не са доказани тези предпоставки. По делото не е доказано, че ищецът е консумирал пилешката пържола, която е купил от лавката при затвора и от това да са му причинени твърдяните обриви, разстройство и повръщане. От заключението на СМЕ се установява само това, че през м. май 2018 г. ищецът е посетил 5 пъти медицинския център в затвора, но няма вписани в медицинската документация, включително в амбулаторния журнал такива болестни симптоми, каквито са посочени в исковата молба, както и че не му е назначавано лечение, не е викана Спешна помощ, до каквото положение би се стигнало във всички случаи, ако състоянието му е било такова, каквото твърди. По делото се установява само това, че ищецът е купил вакуумирана пилешка пържола от лавката на затвора, която миришела, и нищо повече от това, което твърди по делото. Не са доказани вреди. Не е доказана причинна връзка между поведение на работници на ответното дружество, на които то е възложило работа и причинени вреди на ищеца от тези действия или бездействия. Не е доказана пряка причинна връзка между продадената в лавката на затвора вмирисана пилешка пържола и болки и страдания от консумация на развалената храна като повръщане, разстройство, обриви по тялото и изпадане в почти безпомощно състояние. Не е доказано със събраните доказателства, през м. май 2018 г. здравословното състояние на ищеца да е влошено по начина, по който той твърди, както и да е влошено здравословното му състояние вследствие на хранително отравяне по вина на лица, на които ответникът е възложил работа, при и по повод на която да са настъпили твърдяните вреди.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички, въведени в процеса твърдения, факти, обстоятелства и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства. Представени са решения на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Т.“ ЕООД, [населено място], не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 95 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 305/2019 г. на Великотърновския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатият въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но той е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 305/2019 г. на Великотърновския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.