Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на П.В срещу решение № 411/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1048/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта с която искът на лицето е отхвърлен в размера над 300 лева до пълния претендиран размер от 28 060 лева, ведно с дължимата законна лихва, както и за присъждане на лихва върху главницата от датата на изплащане на хонорара до датата на влизане в сила съдебното решение № 235/21.03.2018 г. постановено по АНД № 421/2018 г. по описа на PC-Плевен, с което е отменено наказателно постановление. Излага твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в двете съдебни инстанции.

Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е частично основателна, а атакуваното решение – частично неправилно. Намира, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е отхвърлена исковата претенция в размер на 80 лева, представляваща платено възнаграждение за получена адвокатска услуга – написване на възражение срещу АУАН. Счита, че разходът представлява имуществена вреда, причинена пряко и непосредствено от издадения административен акт. В останалата част, за размера от 27 680 лева, намира касационната жалба за неоснователна, поради липса...