Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ, фондът/, чрез процесуален представител против решение № 115/26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341/2016 г. на Административен съд – Сливен /АСС/, с което фондът е осъден да заплати на Н.К сумата 13772, 82 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 год. по схемите и мерките за директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на бездействие от страна на ответника да отстрани грешките в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, вследствие на което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в приложението към исковата молба - общо 22, 5784 ха по схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение, на основание чл. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г., като на ищеца са присъдени и разноски в размер на 3101 лв и е оставена без разглеждане исковата молба на Н.К срещу Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ за присъждане на обезщетение за същите вреди, като производството в тази част е прекратено.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че: съдът не е дал надлежни указания по разпределението на доказателствената тежест; не е изяснил спора от фактическа и правна страна; не е обсъдил по отделно и в съвкупност всички относими доказателства; неправилно кредитирал всички експертни заключения, без да съобрази, че са оспорени; неправилно приел, че се касае за проблем на софтуерно или хардуерно ниво, въпреки твърденията на касатора, че е налице грешка, свързана с правното основание за...