Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Столична община [населено място] против Решение № 1573/13.03.2015 г по адм. д.№ 5373/14 г на Административен съд-София град, с което е обявено за нищожно Разрешение за поставяне № 643/28.04.2010 г, издадено от главния архитект на Столична община и е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл. 1, ал.І и чл. 4 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от нищожния акт на длъжностно лице от администрацията на общината при изпълнение на административна дейност - Разрешение за поставяне № 643/28.04.2010 г, издадено от главния архитект на Столична община в общ размер на 473 922, 48 лв и разноски в размер на 10 000 лв, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът чрез процесуалните си представители поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът- [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Столична община е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Според него съдът след анализ на представените по делото доказателства е стигнал до единствено правилния извод, че процесното разрешение за поставяне, издадено от главния архитект на Столична община, е нищожно и то не е могло да породи правни последици, поради което и правилно и законосъобразно съдът го е обявил за такова и е осъдил общината като юридическо лице да заплати на ищеца причинените му като пряка и непосредствена последица от този нищожен административен акт имуществени вреди в пълния размер на исковата претенция.

Върховният административен съд,...