Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП и от [фирма], [населено място], депозирана чрез адв.. М, против решение № 976/29.04.2015 г. на Административен съд - [населено място], постановено по адм. д. № 3372 по описа за 2014г. на този съд.

Директорът на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 03251200220/18.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 256/14.06.2013 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място] в частта, с която на [фирма] е установено задължение за довнасяне на корпоративен данък за 2008г. за разликата над 74 334.58лв. до 86850.33лв. и съответните лихви и за 2009г. задължение за лихви в размер на 9765.28лв. за невнесени в срок дължими авансови вноски на основание чл. 90 ал. 1 ЗКПО. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

[фирма], [населено място] обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 03251200220/18.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 256/14.06.2013 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място]. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА в обжалваната част....