Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез юрисконсулт П. П срещу решение № 6760/07.06.2016 г. по адм. д. № 8447/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че срокът за издаване на заповедта се определя във връзка с разпоредбата на чл. 35 от АПК, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и сроковете по чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване/Наредба за ИУЕЕО/ в случая са неприложими. Претендира от съда отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба - Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци”АД, чрез пълномощника си адвокат Щ. Н изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 6760/07.06.2016 г. по адм. д. № 8447/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по искането на [фирма], представлявана от изпълнителния директор Р. Н. Ч. вх.№26-00-1176/15.04.2015г., в изпълнение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и ал.З от Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване във вр. с чл. 59, ал. 2 и ал.З от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), и е върнал административната преписка на министъра на околната среда и водите за произнасяне по същество по искането на [фирма], представлявана от изпълнителния директор Р. Н. Ч. вх.№26-00-1176/15.04.2015г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че [фирма]/ дружеството/ е притежател на валидно разрешително по ЗУО като организация по оползотворяване по смисъла на §1, т. 26 от ДР на ЗУО - Решение №ООП-ИУЕЕО-03-00/25.02.2013г., със срок на действие от 25.02.2013г. до 25.02.2018 г., изм. с Решение № ООП-ИУЕЕО-03-01/22.04.2014 г. Във връзка с осъществяване дейността на дружеството и в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от Наредба за ИУЕЕО, с писмо вх.№ 26-00-1176/15.04.2014 г. М. Ц., регистриран одитор № 0659, е внесла доклад с фактически констатации за 2014 г. и отчет приложение № 12, който съдържа пълната информация по чл. 59, ал. 7, 8,9, 10, 12 и 13 от Наредба за ИУЕЕО.
Съобразно разпоредбата на чл. 61 от Наредба за ИУЕЕО министърът на околната среда и водите, в хипотеза на обвързана компетентност, е следвало да се произнесе в срок до 31 май на текущата година, като определи лицата, които дължат и тези, които не заплащат продуктова такса в зависимост от изпълнението на целите на ЗУО и Наредба за ИУЕЕО. Преценката на органа относно изпълнението на целите по чл. 10, 11 и 15 от Наредба за ИУЕЕО може да обоснове различно решение, но във всички случаи задължава министъра да постанови акт в определения от закона срок. В противен случай дружеството може да търпи отрицателни последици, свързани с дейността си изразяващи се в следното: 1/ невъзможност за изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, което е основание за отнемане на разрешителното му като организация по оползотворяване на основание чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ); 2/ налагане на имуществена санкция от 50 000 - 150 000 лева на основание чл. 148, ал. 1, т. 6 и ал. 2, предл. първо от ЗУО; 3/ невъзможността за изпълнение на задължения по чл. 14, ал. 1 от ЗУО във вр. с чл. 59, ал. 1, т.З и чл. 82, ал. 5 от ЗУО води до заплащане на наказателна продуктова такса.
В изпълнение на процедурата по чл. 59 и сл. от Наредба за ИУЕЕО МОСВ е назначило комисия по чл. 60, която в срока си на действие-до 31.05.2015 г. не е поискала допълнителна информация от дружеството и не е стартирала проверка срещу подизпълнители на дружеството, без да е възразила срещу доклада на дружеството за изпълнение на целите му. До момента на подаване на жалбата министърът на околната среда и водите не е издал заповед във връзка с дейността на [фирма].
Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че с депозирането на доклада дружеството - вносител е изпълнила изцяло нормативните изисквания за иницииране на административното производство и е завършил фактическия състав по смисъла на чл. 27, ал. 1 от АПК, като административния орган е сезиран да се произнесе в условията на обвързана компетентност в предвидения установен нормативен срок, съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба за ИУЕЕО. Безспорно е, че в законоустановения срок до 31.05.2015 г. министърът на околната среда и водите не е издал съответната заповед. Спорът е правен и е свързан с въпроса за характера на срока по чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за ИУЕЕО. В този смисъл неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания за „инструктивност" на срока по чл. 61 от Наредба за ИУЕЕО, обосновни с нормата на чл. 35 от АПК. Разпоредбата на чл. 35 от АПК следва да се тълкува във връзка с основните постулати на Закон за съразмерност и бързина и икономия, установени като императивни разпоредби в чл. 6 и чл. 11 от АПК. Въведените от чл. 35 АПК изисквания не означава, че процедурата по изясняване на фактите и обстоятелствата, и по обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, продължава неограничено във времето.
Неоснователни и недоказани са оплакванията за висящност на производството. Административният орган не е ангажирал доказателства за предприети действия от страна на назначената комисия във връзка с изпълнение на процедурата. Не са представени доказателства – кога е извършена, дадена проверка, от кого, какво е установено на място, протоколирани ли са обстоятелствата. Не са представени и доказателства относно извършена проверка в деловодната система на РИОСВ – [населено място] за налична документация. В случая е изтекла цяла една пълна календарна година от нормативно определения в чл. 61 от Наредба за ИУЕЕО срок. Разпоредбата на чл. 61 от Наредба за ИУЕЕО задължава министъра на околната среда и водите в хипотеза на обвързана компетентност да се произнесе в срок до 31 май на текущата година, като със заповед определи лицата, които пускат на пазара ЕЕО и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и лицата, членуващи в организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 – 5 от ЗУО и нейния размер.
Като е изложил аналогични мотиви тричленният състав на ВАС, пето отделение, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Претенцията на страната е за заплащане на сумата от 800, 00/осемстотин/лева. Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на така претендираната сума съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка чл. 144 от АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС, втора колегия, намира възражението за прекомерност за основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция. Затова молбата следва да бъде уважена, като на Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци”АД следва да се присъди сумата от 400, 00/четиристотин/лева, с оглед фактическата и правна сложност, и обема на извършената правна защита и съдействие пред касационната инстанция.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6760/07.06.2016 г. по адм. д. № 8447/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Изпълнителния директор Р. Н. Ч., направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400, 00/четиристотин/лева. Решението не подлежи на обжалване.