Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1322 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 3379/2014 г. по описа на Административния съд – В., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031401321 от 01.07.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП – В., офис Д., потвърден с решение № 538 от 23.09.2014 г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, в частта с която е увеличен данъчния финансов резултат на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. З, офис 412, представлявано от управителя К. Беков П., за 2005 година със сумата от 251 600 лв., както и в частта, с която не е призната за възстановяване сума в размер на 3810.98 лв. от корекциите на корпоративния данък за 2009 г. и Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 829.10 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че „извършеното прихващане в ревизионния акт със сумата на корекциите в размер на 3 810.98 лв., касаещи 2009 г. е извършено в нарушение на закона“. Иска да бъде отменено решението, като бъде отхвърлена изцяло жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. Претендира разноски по делото.

Ответникът – [фирма], чрез юрк.. Т оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност...