Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на А. М. А., гражданин на С., против решение № 5297 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1057/2015 г., по описа на Административен съд София град. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му.

Ответникът, зам. председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. М. А. срещу решение № 8898/11.12.2014 г. на зам.-председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/ е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, не противоречи и на приложимите материалноправни разпоредби.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

За да постанови отказ за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца, административният орган е приел, че в С., държава по произход на търсещия убежище, той може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу личността му, но няма такава опасност в К., държава в която той е живял и която се явява за него трета сигурна страна...