Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1984 от 23.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11640/2015 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ).

По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му.

Ответникът – главен инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция – [населено място] оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски.

Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното:

С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу дадени му на основание чл. 193, т. 2 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП) по повод отказан гаранционен ремонт задължителни предписания на длъжностно лице на КЗП, РД – [населено място], обективирани в Протокол за проверка на документи № К-0070023/06.09.2015 г., с които на дружеството е разпоредено да представи в КЗП, РД – [населено място] акт за удовлетворяване на предявената от Б. П. М. рекламация при фабричен дефект на закупения от него мобилен апарат или доказателства, че апаратът е приет в магазина на търговеца в [населено място] с механичен дефект, в т. ч. снимки, писмени обяснения, сервизни документи и др.

За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на задължителните предписания, считайки, че са издадени от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила...