Образувано е по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство на Р. Б срещу решение № 5089 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 2604/2015 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил решение на председателя на Патентно ведомство на Р. Б в частта, в която органът е отменил регистрацията на марка ГРАДИНА/G. с рег. № 29314А за всички стоки от клас 29, считано от 04.02.2009 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение и счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на акта отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че марката "ГРАДИНА/G." не е била използвана реално на пазара, както и че притежателят не е доказал използването й по търговски начин на пазара така, че да е установена връзка между него и предлагани стоки и услуги с тази марка. Следователно нейната регистрация подлежи на отмяна по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което съдът да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
О. [], чрез процесуалният си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховния административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 8/07.01.2015 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б, с което органът е отменил регистрацията на марка рег. № 29314А "ГРАДИНА/G." за стоки от клас 29 и клас 30.
С обжалваното решение съдът е отменил решението на председателя на Патентно ведомство на Р. Б в частта, с която е отменена регистрацията на марка ГРАДИНА/G. с рег. № 29314А за всички стоки от клас 29, считано от 04.02.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1ЗМГО във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Определил е като процесен период за доказване използването на марката на територията на Р. Б периода от 04.02.2009 г. до 04.02.2014 г.
Първоинстанционният съд е заключил, че спорният въпрос е свързан с наличието или липсата на елементите от фактическия състав на чл. 19 ЗМГО, както и дали използването на марката за част от установения със закона период представлява и може да обоснове реалното използване на марка "ГРАДИНА/G.". В тази връзка съдът е съобразил чл. 46, ал. 1 ЗМГО и правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса.
Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, които съответстват на представените по делото доказателства, и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани правни заключения.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана в срока и при условията на чл. 19 ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б, независимо от това, че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й се счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и 3 ЗМГО).
Съдът е тълкувал понятието "реално използване на марка" в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, с която е кодифицирана Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. Под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някои от начините, посочени в цитираните по-горе разпоредби на ЗМГО, следва да се разбира преди всичко действителното използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода услугите, за която е регистрирана, да носи на притежателя й известност и в резултат на това високи доходи и други конкурентни предимства.
След анализ на доказателствения материал съдът е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на реално използване на марката през релевантния период 2009 г.- 2014 г. Установил е, че през процесния период марката е използвана по смисъла на чл. 19, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО.
Съдът е съобразил вида на спорната марка. В случая тя е словна - т. е. защитеният елемент е само словният, изписан на кирилица и на латиница. Видно от представените фактури и стокови разписки, относими към релевантния период на доказване, марката - изписана на кирилица - е използвана само на българския пазар и само по отношение на стоки от клас 29. Продукти от клас 29 с процесната марка са пуснати в търговската мрежа и са обозначени с ТМ.
Използване по смисъла на закона е и използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана; поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ; използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификат на марка, се счита за използване от притежателя. Както в Директивата, така и в ЗМГО няма изчерпателна дефиниция на критериите, по които да се определя реалното използване на регистрирана марка, но СЕО многократно се произнасял в свои решения, в които дава ясно и недвусмислено тълкуване на понятието "реално използване на марката". Реалното използване на марката означава използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги.
Съдът е направил коректен анализ на доказателствения материал и е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на достатъчно доказателства за реално използване на процесната марка на релевантния пазар на територията на страната за стоките от клас 29 от МКСУ. Основна цел на реалната употреба на марката е да гарантира на потребителя идентичност с произхода на стоката или услугата, позволявайки му да я отличава без объркване от такава с друг произход. Характеристиките на пазара, имащи отражение върху търговската стратегия на ползвателя на регистрираната марка, също влияят върху оценката на реалния характер на употребата на марката. В никакъв случай употребата не е необходимо да бъде количествено съществена.
По отношение на словната марка ГРАДИНА/G. с рег. № 29314А за всички стоки от клас 29 е доказано използването й със съгласието на маркопритежателя. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил собствеността и представителството на двете свързани търговски дружества - маркопритежателя [фирма] и на [фирма], което е използвало марката и правилно е приел, че икономическият резултат от дейността на двете дружества е за един и същ собственик - Р. Н.. Съгласието е установено фактически по делото както от икономическото поведение на [фирма], така и от поведението на маркопритежателя в лицето на едноличния собственик. Законът не изисква писмено разрешение за ползване на регистрираната марка. През разглеждания период маркопритежателят не се е противопоставял на ползването на марката. Смисълът на регистрацията на една марка е тя да се появи на пазара, да присъства действително на него, постоянно във времето и устойчиво по отношение на конфигурацията на знака. В случая е установено, че маркопритежателят не се е противопоставял на ползването на марката, което се извежда и във връзка със спецификата на собствеността и дейността на свързаните търговски дружества. Това съгласие е проява на занятието на търговеца.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в отсъствие на твърдяните в касационната жалба основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от касационния ответник, предвид приложените към писмения отговор писмени доказателства за действително реализирани съдебни разходи в размер на 1800 лв., то същите следва да бъдат присъдени в тежест на касатора. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е направено до приключване на устните състезания. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5089 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2604/2015 г. на Административния съд С. – град.
ОСЪЖДА Патентното ведомство на Р. Б с адрес в [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева). Решението е окончателно.