С решение от 19.05.2016 г. по адм. д.№827/2016 г. Върховният административен съд,VІІ отделение е отменил решение № 993 - Е от 28.12.2015 г. на Комисията за финансов надзор, с което е отказано потвърждение на проспекта за допускане на търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от [фирма] В..

Решението се обжалва с касационна жалба от Комисията за финансов надзор. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба [фирма] В. я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспореното пред Върховния административен съд съд,VІІ отделение решение на Комисията за финансов надзор (КФН) е отказано потвърждение на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от [фирма] В. на основание чл. 92, ал. 1 т. 3 от Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)- поради друга причина, а не изрично посочената в чл. 92, ал. 1, т. 3 от - закона не са осигурени интересите на инвеститорите. Комисията за финансов надзор е приела, че тази хипотеза е налице, тъй като не е достатъчно добре обосновано намерението на емитента да придобие публичен статут преди да е извършил инвестицията си и да е започнал основната си дейност; съществува риск за потенциалните инвеститори да загубят стойността на инвестициите си, което би се дължало на реализиране риска на насрещната страна и несъбиране на вземанията от свъзани лица, в резултат на което дружеството щяло да се декапитализира и реализиране на риска от незапочване на основната дейност за значителен период от време, в което дружеството нямало да реализира приходи. В бизнес плана не били посочени конкретни цели на придаобиване, поради което потенциалните инфеститори не могли да изградят информирано становище за инвестиранев акциите на емитента, в резултат на това техните интереси не били осигурени.

Проспектът на [фирма] е за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от дружеството за 1 990 000лв., разпределени в 1 990 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност 1 лв. всяка, представляващи съдебно регистрирания капитал на дружеството.

Върховният административен съд ,VІІ отделение е приел, че посочените фактически основания от КФН не обуславят наличието на хипотезата за "неосигуреност на интересите на инфвеститорите". Приел е, че комисията не може да извършва преценка на планираната стопанска дейност на емитента. Решението е законосъобразно.

Отказът на КФН е постановен на основание чл. 92, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗППЦК - "поради друга причина, поради която не са осигурени интересите на инвеститорите". В тежест на КФН е да установи факти и обстоятелства, които представляват причина, поради която интересите на инвеститорите не са осигурени.

Законодателят не е определил кретирии, по които органът могже да определя осигуреността на интересите на инвеститорите и степента, до която е допустимо интересите да не бъдат осигурени. Това понятие следва да се тълкува в контекста на целите на Закон за публично предлагане на ценни книжа. В тях освен защита на интересите на инвеститорите законът е поставил и целта за създаване на усовия за развитите на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар.Това означава както гарантиране интересите на инвеститорите, така и гарантиране интересите на емитента. Както при останалите хипотези на чл. 92 ЗППЦК, така и в тази по чл. 92, ал. 1, т. 3, пр. 2 преценката на комисията да откаже потвърждаване проспекта на емитента следва да се базира на правния сатут на последния и съдържанието на проспекта. Няма основание за отказ, ако законовите правила за това са налице.

Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че КФН не е изложила фактически съображения за извършено от отвегното дружество нарушение, което да дава основание да се приеме, че интересите на инвеститорите не са исигурени. Обосновано е прието, че това не може да бъде рискът за инвеститорите, тъй като всеки инвеститор прави преценка за инвестиране на базата на личното си разбиране за риск от инвестиране. Комисията за финансов надзор не може да извършва преценка на планираната стопанска дейност на дружеството. Тя е заложена в бизнес плана на същото представен съгласно изискванията на закона със заявлението за потвърждаване на проспекта.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че мотивите на ответното дружество да придобие публичен статут не могат да се приемат като основание за неосигуреност на инвеститорите по чл. 92, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗППЦК. Мотивите на дружеството са изложено ясно и те представляват гаранция за инвеститорите за участието им в регулиран капиталов пазар с прозрачна, предвидима и отговорна към инвеститорите дейност на емитента.

Не представлява конретно нарушение, което да мотивира отказ по чл. 92, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗППЦК периодът, в който ще се издават ценни книжа.Няма изискване на закона статута на публино дружество да се придобие само при незабавно поето задължение за издаване на ценни книжа.

Решението на Върховния административен съд,VІІ отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Комисията за финансов надзор следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] В. разноски по делото за тази инстанция в размер 3432, 48 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Фактическата и правна сложност на делото съотвества на размера на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 19.05.2016 г. по адм. д.№827/2016 г. на Върховния административен съд, VІІ отделение.

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на [фирма] В. разноски по делото за тази инстанция в размер на 3432, 48 лв.(три хиляди четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) адвокатски хонорар. Решението е окончателно.