Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адвокат Т. Д против Решение № 602/22.03.2016 г., постановено по административно дело № 3055/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16000915001438-091-001/07.09.2015 г., потвърден с Решение № 870/09.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], и е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват правните изводи на съда по приложението на относимите норми. Иска се отмяна на решението, след което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, без да се сочат такива.

От процесуален представител на ответната страна – юрисконсулт К. Стоянова е постъпило писмено становище, с което се оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, поради следните съображения :

Предмет на съдебна проверка е Ревизионен акт № Р-16000915001438-091-001/07.09.2015 г., с който в тежест на С. А. К., действащ като [фирма], са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г.

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000915001438-020-001/09.03.2015 г., издадена от П. Д. С.,...