Образувано е по касационни жалби подадени от Ц. Ц. Д., от [населено място], и директора на ТП на НОИ-С.-град, против решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководителна „ПО” и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител „ПО”, и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Подадена е и частна жалба от Ц. Ц. Д., от [населено място], против определение № 6063/10.11.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му от 28.10.2015 г. за изменение постановеното решение № 6181/19.102015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град, в частта за разноските, като съдът му присъди сумата от 420 лева.
В касационната жалба на Ц. Д. се излагат доводи за неправилност на решението в частта за мотивите, с които са дадени указания на административния орган. Поддържа, че цитираните от съда решения-съдебна практика, са неприложими в настоящия казус. И. се отмяна на решението в тази му част.
В касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на оплакванията.
В частната жалба на Ц. Ц. Д. са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е направено своевременно искане за заплащане на разноските. Жалбоподателят твърди, че е очаква отлагане на делото по негова молба. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски.
По отношение касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град Ц. Д. изразява становище за неоснователност на същата.
Ответникът по касационната жалба и частната жалба на Ц. Д. - директора на ТП на НОИ-С.-град чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цанкова изразява становище за неоснователност на същите.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Ц. Д., неоснователност на частната жалба на Ц. Д. и основателност на касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Ц. Д. против решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град е процесуално недопустима. С обжалваното решение по оспорване на касатора състав на Административен съд София-град е отменил решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководител на „ПО” и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител „ПО”, и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази част решението е благоприятно за жалбоподателя Д., поради което съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Освен това Източник на сила на присъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са елемент на спорния предмет. Ето защо мотивите не могат да бъдат обект на касационно оспорване отделно от самото решение (ТР № 1/4.01.01 г. по т. гр. д. № 1/00 г. на ОСГК на В.). Само при наличие на негативни (неблагоприятни) правни последици за оспорващия, той би имал правен интерес от касационното му обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Случаят не е такъв и по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, определението за даване на делото ход по същество по отношение касационната жалба на Ц. Д. следва да бъде отменено.
Предвид изложеното касационната жалба на Ц. Д. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод нея касационно производство да се прекрати.
Касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град и частната жалба на Ц. Д. са процесуално допустими, като подадени в срок от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които атакуваното с нея решение и определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град е неоснователна, а частната жалба на Ц. Д. е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководител на „ПО” и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител „ПО”, и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че първоначално, с молба от 27.06.2006г. Д. е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и в хипотезата на пар. 9, ал. 3 от ПЗР на КСО ДВ бр. 34 от 2006г. За доказване правото си на пенсия към този момент, жалбоподателят представи копие от трудова /два броя/ и военна книжка. По това искане органът на „ПО "е постановил разпореждане от 29.09.2006г. като е отказал отпускане на пенсия в хипотезата на пар. 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Д. е оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ, но последният не се е произнесъл с изричен акт. Д. е сезирал компетентните органи на НОИ с втора молба от 18.06.2007г., съдържаща искане за отпускане на пенсия по чл. 68 от КСО, като отново се е позовал на пар. 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Уведомен е от компетентните органи, че следва да представи доказателства за заверен стаж в трудовата му книжка /писмо с изх.№ 11-56-01 от 19.06.2007г./. Д. отговорил, че се отказва от стажа в изрично уведомление до органа на „ПО". С разпореждане № 4206146424 от 27.06.2007 г. по втората му молба от 18.06.2007 г. на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. пожизнено в размер на 79, 48 лева. Уведомен е от компетентните органи, че следва да представи доказателства за заверен стаж в трудовата му книжка /писмо с изх.№ 11-56-01 от 19.06.2007г./. Д. отговорил, че се отказва от стажа в изрично уведомление до органа на „ПО". С разпореждане № 4206146424 от 10.10.2007 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. на 87, 42 лв., като е поправено разпореждането от 27.06.2007 г. и последващите го относно зачетения осигурителен стаж. С последващи разпореждания на няколко пъти пенсията на Д. е изменяна. С обжалваното разпореждане от № 4206146424 от 01.04.2013 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. на 127, 50 лв. С обжалваното разпореждане № 4206146424 от 15.08.2013 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 11.02.2013 г. на 168, 93 лева.
Д. представил документи, с които разполага, включително решения на граждански съдилища, с които уволненията му се признавани за незаконни, че същият е работил през последните 15 години в ОФ „Озеленяване", впоследствие преименувано на [фирма]. На дружеството е била извършена ревизия, за което е бил съставен протокол с предписания, приложени и по делото. Периодът на проверката е бил от 17.04.1989г. до 28.07.2010г. Не се установява по делото тези предписания да са били обжалвани от [фирма], поради което то е било длъжно да подава данни по чл. 5 от КСО, както и да издава удостоверение УП-2 и УП-3, включително и за Д.. [фирма] е издало такива на Д. през 2013г., съответно УП-2 с изх.№ 254 и № 255 от 08.05.2013г. и УП-2 изх.№ 273 от 17.05.2013г., чието съдържание той е оспорил в хода на делото, вкл. и при оспорването на допълнително приетото заключение на единичната съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на тези доказателства размерът на пенсията на Д. е бил преизчислен по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО. Постановено е обжалваното разпореждане от 15.08.2013г., като на Д. е признат допълнителен стаж, а индивидуалният коефициент и според заключението на единичната ССЕ, е изчислен от 01.01.1990г. до 31.12.1992г. В хода на делото, с първоначалната жалба до съда и последващите й уточнения, Д. е възразил, че неправилно му е определен осигурителния доход за периода от 23.10.1997г. до 13.06.2007г. при осигурителя [фирма].В хода на делото и до приключване на устните състезания-06.10.2015г., са настъпили нови факти от значение за спора, които са съобразени от първоинстанционния съд. Това са издадените и приложени по делото изискани от съда УП-2 и УП-3 от [фирма] от 2015г., за посочените в удостоверенията периоди и въз основа на разчетните ведомости за 1992г. и 1993г., представени също от дружеството.
С оглед на така събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че административният орган незаконосъобразно е отказал да зачете времето на незаконното уволнение за осигурителен стаж по съображение, че не е било представено удостоверение обр. УП-3 от осигурителя. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КСО са уредени случаи, при които се зачита времето за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Чл. 9, ал. 3 от КСО съдържат правила за зачитането на осигурителния стаж, при които лицата не са могли да работят поради обективни обстоятелства. И в тази връзка няма противоречие с общия принцип на чл. 6, ал. 2 от КСО, поради което и определянето на дохода за изчисляване размера на пенсията преди и след влизане в сила на КСО е с установен различен правен режим, обективиран и в нормата на чл. 46, ал. 2, т. 8 от НПОС. Тези обстоятелства не са съобразени от административния орган. Според § 9 от ПЗР на КСО времето, което се счита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., се признава за осигурителен стаж. С признаване на трудовия стаж на Д. за посочения период според съдебните решения и У-2 и УП-3 издадени през 2015г. от [фирма] Д. установява, че има осигурителен стаж от датата, от която е би незаконно уволнен до признаване на уволнението за незаконно.
Решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, както и потвърденото с него разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководителна „ПО” и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител „ПО”, не са съобразени с тези обстоятелства. В случая административният орган е нарушил изискванията на чл. 35 и 36 от АПК. След като Д. е бил в обективна невъзможност да се снабди с всички документи, необходим за правилното определяне размера на пенсията му, пенсионните органи са били длъжни в рамките на своята компетентност да му окажат необходимото съдействие, включително и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства. След като е подадено заявление от Д. да му бъде отпусната първоначална пенсия, след събиране на документите или данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 административният орган е длъжен да установи нейният размер и да го актуализира според тези данни.
По изложените съображения, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила.
Подадената частна жалба е основателна. Жалбоподателят Ц. Д. е направил своевременно искане за заплащане на разноските по делото до приключване на устните състезания. Това искане е формулирано в приложената молба от 07.08.2015 г., на лист 396 от делото. След като искането за разноски е направено своевременно същите следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора. Независимо, че не е представен списък на разноските същите се дължат в размер на 420, 00 лв. Това налага обжалваното определения да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъде изменено решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град в частта за разноските, като ТП на НОИ-С.-град да бъде осъдено да заплати на Ц. Д. сумата от 420, 00/четиристотин и двадесет/лева разноски по делото, направени в първоинстанционното производство.
Мотивиран така и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ДАВАНЕ ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО от 05.10.2016 г. и О. Б. Р. касационната жалба, подадена от Ц. Ц. Д., от [населено място], против решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 610/2016 г. по описа на Върховния административен съд В ТАЗИ ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в прекратителната му част, от касационните жалбоподатели в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщението, пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
ОТМЕНЯ определение № 6063/10.11.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град в частта за разноските, като ОСЪЖДА ТП на НОИ-С.-град да заплати на Ц. Ц. Д., ЕГН 4206146424, от [населено място], [улица] сумата от 420, 00/четиристотин и двадесет/лева разноски по делото, направени в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд София-град, В О. О. Ч..
Решението не подлежи на обжалване.