Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на 01 Районно управление „Полиция” при Областна дирекция на МВР [населено място] против решение № 954 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 870/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – Т. А. П. не изразява становище по касационната жалба.

По делото е депозирана и жалба от Т. А. П. против решението в частта му за разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на началника на 01 Районно управление „Полиция” при Областна дирекция на МВР [населено място] и за неоснователност на жалбата на Т. А. П..

Касационната жалба на началника на 01 Районно управление „Полиция” при Областна дирекция на МВР [населено място] е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд [населено място] обявява нищожността на заповед № 432з-39/27.03.2015 г. на началника на 01 РУП - ОД на МВР – [населено място], с която на Т. А. П. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца; изпраща преписката на началника на група „Териториална полиция” в сектор „Охранителна полиция” към 01 РУП към ОД на МВР – [населено място] за решаване на въпроса по същество и осъжда ОД на МВР – [населено място] да заплати на Т. А. П. сумата 410 лв., представляваща направени по делото разноски.

За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от некомпетентен по степен орган, поради което прави извод за нейната нищожност. До този извод съдът достига като установява, че Т. П. заема длъжността „полицейски инспектор” V-та степен в група „Териториална полиция” на сектор „Охранителна полиция” в 01 РУП на ОД на МВР – [населено място]. Позовава се на Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121з-212/25.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, установява, че прекият началник на служителя е началник група „Териториална полиция”, а при липса на такъв – началник сектор, като прави извод, че едва при липса на служител заемащ длъжността „началник сектор”, началникът на РУП е компетентен да издаде оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Съдът приема, че е налице изземване на компетентност от по-горестоящ административен орган, позовава се на Тълкувателно решение № 2/14.05.1991 г. по гр. д. № 2/91 г. на Върховния съд и прави извод за нищожност на заповедта.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от некомпетентен орган е незаконосъобразен.

Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) регламентира основните структури на МВР, а съгласно ал. 3 и 4 устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като с правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на МВР сочи, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. В чл. 26, ал. 1 от правилника е регламентирано, че районното управление в областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. Нормата на чл. 204 ЗМВР регламентира компетентността на органите при издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. От анализа на цитираните норми и при граматическото и логическото им тълкуване следва, че всеки един от ръководителите на структурата „областна дирекция“ в низходящ ред от директор до ръководител група или сектор, включително и началник на РУП или участък, са компетентни да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР. Следва да се отбележи и, че чл. 204 ЗМВР регламентира компетентността на органите за налагане на дисциплинарно наказание в зависимост от неговия вид и в зависимост от заеманата длъжност, като всички ръководители на отделните структури в рамките на основната притежават компетентност на административно-наказващ орган, като същата не може да бъде ограничавана или стеснявана по усмотрение на съда и да се аргументира с Класификатора на длъжностите в ОДМВР, които имат различно предназначение. В случая Тълкувателно решение № 2/14.05.1991 г. по гр. д. № 2/91 г. на Върховния съд е неприложимо, тъй като специалния закон – МВР, регламентира по различен начин компетентността на органите за издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Следва да се отбележи, че в отменения ЗМВР (ДВ бр. 53/2014 г.) нормите на чл. 228, т. 4 и 5 изрично регламентират компетентността на служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 сред които е и наказанието „порицание”, както и компетентността на служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2 – мъмрене и писмено предупреждение. В действащия ЗМВР такава регламентация не е налице, поради което и липсва ограничение за началника на РУП да налага наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР.

От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което изводът на съда за нищожност на административния акт, е незаконосъобразен.

Съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, В случая съдът не е изложил мотиви за законосъобразност респективно незаконосъобразност на оспорената заповед на посочените основания поради което, делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед и на останалите основания по чл. 146 АПК и да изложи мотиви за това.

По отношение жалбата на Т. П. против решението в частта му за разноските и предвид незаконосъобразността на обжалваното решение, то същото следва да се отмени изцяло, като разноски следва да се присъдят с оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 954 от 18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 870/2015 г. по описа на Административен съд [населено място].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.