Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК – [населено място] срещу решение № 261 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2832/2015 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – В. М. Д., чрез адв.. Ш като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил по жалба на В. М. Д. заповед № 18-4663/17.06.2015 г. на началника на СГКК- [населено място], с която е отменена скица № 15-196550/14.05.2015 г. на СГКК-[населено място], както и нанасяне на сграда по заявление № 01-96325/02.04.15 г. и е постановено сградата да бъде заличена в тридневен срок.

За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК. Производството по чл. 99 и сл. АПК не може да се използва за поправяне на пропуски, допуснати от административния орган при служебното събиране на доказателства по заявлението за изменение на КК и КР. Обосновал е извод, че в случая не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса не...