Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. А. Д. и С. И. Д. и двамата от [населено място], чрез общия им пълномощник адв. М. К срещу решение № 168 от 06 юни 2016 год., постановено по адм. дело № 740/2015 год., по описа на Административен съд Добрич. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им против заповед № РД – 18-46 от 06 ноември 2014 год. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър [населено място] и са осъдени да заплатят на Р. Н. М. сумата от 700, 00 лв., представляващи разноски по делото. Със същото решение е осъдена Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати по сметка на Административен съд Добрич сумата от 137, 00 лв., разноски по делото за вещо лице.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му.

Ответниците – изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и Р. Н. М., не изразяват становища по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които то е неблагоприятно.

При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения :

С оспореното решение Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Т. А. Д. и С. И. Д. срещу заповед № РД – 18-46 от 06 ноември 2014 год. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър [населено място], с която на осн. чл. 49в, ал. 1, т. 1 от ЗКИР отм. с ДВ, бр. 57 от 2016 год., но приложима към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 49 от 2014 год.) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 73780.501.211 и 73780.501.212 – [населено място], [община], област Д.

С. З за изменение и допълнение на ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР), обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 год., в сила от 26 юли 2016 год., законодателят е изменил разпоредбата на чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР. Според новата промяна одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 49а, ал. 1 от ЗКИР, не подлежат на обжалване. Приетата и влязла в сила промяна в процесната норма е част от процесуалния ред и има незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. В случая, в ПЗР на ЗИДЗКИР, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 год. не е предвидена изрична уредба, по която да се довършват започнатите (висящите) съдебни производства по жалби срещу административни актове, издадени на осн. чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР, в редакцията й към ДВ, бр. 29/2006 год., каквото е разглежданото. С параграф 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 год. се урежда само редът за довършване на започнатите административни производства по създаване на КК и КР, част от които е и процедурата по чл. 49а и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но не засяга съдебните такива. Следователно, процесуалната норма изключва обжалването по съдебен ред на актовете на изпълнителния директор на АГКК относно одобрените от него кадастрални карти и регистри, изработени по реда на чл. 35а от глава пета „Създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри“ на ЗКИР.

От гореизложеното следва изводът, че одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 73780.501.211 и 73780.501.212 – [населено място], [община], област Д., не подлежи на съдебно оспорване. Ето защо, решението на Административен съд Добрич, с което е разгледал спора по същество, следва да се обезсили на осн. чл. 159, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване, а жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство следва да се остави без разглеждане като недопустима и образуваното съдебно производство – да се прекрати.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 168 от 06 юни 2016 год., постановено по адм. дело № 740/2015 год., по описа на Административен съд Добрич и вместо него постановява:

О. Б. Р. жалбата на Т. А. Д. и С. И. Д. и двамата от [населено място] срещу заповед № РД – 18-46 от 06 ноември 2014 год. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.