ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№. 1175

София, 12.03.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

изслуша докладваното от съдията Д. С. гр. дело № 5017/2023год.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№2161 от 04.02.2025г., подадена от Т. Д. Д. /преди К./, представлявана от адв. Г., за връщане на сумата 25493лв., депозирана с платежно нареждане от 26.05.2023г. по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 532 от 25.04.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2362/2022 г. на Софийски апелативен съд, 10 граждански състав, с което е уважен предявеният от Б. И. К. срещу касаторката иск с правно основание чл. 57, ал. 1 СК вр. с чл. 228 ЗЗД за заплащане на сумата 25 493 лв., съставляваща наемна цена за апартамент № ......., находящ се в [населено място], [улица], вх. ..., ет. ......., за периода: 25.09.2020 г. – 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане. Към молбата молителката представя удостоверение, изходящо от ЧСИ М. П., видно от което длъжникът по изп. д.№20238510403611 Т. Д. Д. е заплатила всички дължими към 29.01.2025г. суми, в това число дължимите към взискателя Б. И. К. главници, лихви, разноски, а също и такси към ЧСИ.

Ответната страна – Б. И. К., чрез адв.К., с подаден писмен отговор вх.№ 4026 от 05.03.2025г. е заявил, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Заявил е, че изпълнителното дело, образувано по влязлото в сила въззивно решение, е с №1782/2023г. по описа на ЧСИ М. П.; че приложеното към молбата удостоверение, касае друго изпълнително дело със същите страни; че изп. д.1782 /23г. по описа на ЧСИ М. П. е приключило на основание чл.433, ал.2 ГПК поради пълно погасяване на всички дължими суми от длъжника Т. Д.; че напълно е удовлетворен и няма претенции към внесената като обезпечение сума.

Съдът констатира, че делото е образувано по касационна жалба на Т. Д. Д. срещу въззивно решение № 532 от 25.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 621 от 12.05.2023 г., и двете постановени по възз. гр. д. № 2362/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в частта с която като краен резултат на основание чл. 57, ал. 1 СК, във вр. с чл. 228 ЗЗД Т. Д. Д. е осъдена да заплати на Б. И. К. сумата 25493лв., представляваща наемна цена за ползване на семейното жилище в периода 25.09.2020 г. до 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2021 г. до окончателното изплащане и в частта на присъдените разноски. С постановеното по настоящото дело определение № 4686/17.10.2024г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.Това определение е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с определение №5384 от 22.11.2024г., като Т. Д. е осъдена да заплати на Б. К. и 3700лв. разноски, сторени пред касационната инстанция.

С подаване на касационната жалба Т. Д. Д. е поискала по реда на чл.282 ГПК да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.С платежно нареждане от 26.05.2023г. по сметка на ВКС е внесла сумата 25493лв., представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение. По това й искане по описа на ВКС е било образувано ч. гр. д.№ 2386/23г., като с определение №1507 от 06.06.2023г. искането й е уважено.

Съобразно изложеното настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената за гаранция сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. В случая обаче молителят като длъжник изрично заявява, че всички дължими суми са погасени от него чрез плащане. Същевременно изрично с отговора си Б. И. К., чрез адв.К., е заявил, че изпълнителното дело, образувано по вече влязлото в сила въззивно решение, е с №1782/2023г. по описа на ЧСИ М. П.; че производството по това изпълнително дело е приключило на основание чл.433, ал.2 ГПК поради пълно погасяване на всички дължими суми от длъжника Т. Д.; че напълно е удовлетворен и няма претенции към внесената като обезпечение сума. Представил е и препис от разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство.

По изложените съображения и при съобразяване на обстоятелството, че молбата за връщане на сумата е заявена в рамките на едногодишния срок по чл.82 ГПК, същата следва да бъде уважена. Налице са предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК и следва да се нареди освобождаването на сумата от 25493лв. от сметката на ВКС за обезпечения и превеждането й по посочената от молителя – Т. Д. Д., нейна сметка в Обединена българска банка АД с IBAN : BG87UBBS 80021044893750, BIC UBBSBGSF.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА сумата в размер на 25493лв., внесена от Т. Д. Д. по сметката за обезпечения на ВКС на РБ, която сума да се преведе по посочената от молителя сметка в Обединена българска банка АД с IBAN : BG87UBBS 80021044893750, BIC UBBSBGSF и титуляр Т. Д. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: