№ 1177

гр. София, 12.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр. д. № 2959 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор С., и от М. А. К., чрез адв. Г. Г., срещу въззивно решение № 163 от 16.02.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 1871 по описа за 2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260585/07.04.2023 г. по гр. д. № 1996/2021 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. А. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв. и за законна лихва за периода 29.09.2010 г. - 27.06.2019 г.

В касационната жалба на Прокуратурата на РБ са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и намаляване на присъденото обезщетение.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване от Прокуратурата на РБ се поставят следните въпроси: за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при прилагане принципа на справедливостта, както и как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено...