Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] против решение № 2926 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дeло № 8165/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 231207726 от 11.04.2013 г., издаден от М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], изменен с Решение № 1207/15.07.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Националната агенция за приходите – [населено място] за допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. СТОЙНОСТ) за периода от 12.07.2007 г. до 31.12.2011 г. в размер на 13 217, 05 лв. и лихви от 4 700, 25 лв. и установен корпоративен данък по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.) за периода от 2007 г. до 2011 г. в размер на 6 980, 91 лв. ведно със съответните лихви за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- [населено място], чрез представителя си юрисконсулт Бакърджиева в с. з., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни...