Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. от [населено място], чрез адв.. Ю, против решение № 4937 от 13.07.2015 г. постановено по адм. дело № 10802/2014 г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на заповед за задържане с рег. № 2998 от 21.10.2014 г. издадена от Полицейски орган при 05 РУП при СДВР. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на АССГ или алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът – Полицейски орган при 05 РУП – СДВР, чрез юрк.. П с писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция е заповед за задържане с рег. № 2998 от 21.10.2014 г., издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, от полицейски орган при 05 РУП – СДВР, за която жалбоподателят твърди, че е незаконосъобразна. За да отхвърли оспорването съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. При анализа на събраните в хода на съдебното дирене...