Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц., всички от [населено място] с искане за отмяна на 21а, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, приета с постановление № 30 на Министерски съвет от 2000 г. (обн. ДВ бр. 21от 2000 г., изм. и доп. бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г. попр. бр. 21 от 2002 г, изм. и доп. бр. 74 от 2002 г., решение № 7581 от 26.07.2002 г. на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г., решение № 11701 от 18.1.2002г. на Върховния административен съд - бр. 119 от 27.12.2002 г., в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004г., в сила от 01.01.2004г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003г."

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения текст от разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 НПОС, поради противоречието му с чл. 127, ал. 3 КСО отм. ДВ бр. 61/2015, в сила от 15.08.2015г.). Според жалбоподателите с наредбата недопустимо се разширява обхвата на лицата, спрямо които се намалява индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО. Предвид разликата между момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лицата по чл. 69 от КСО и момента на придобиване на допълнителна пенсия съгласно § 116 от ПЗР на КСО (към момента на навършване на възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 т. 1-т. 3 КСО), жалбоподателите считат, че те получават намален размер на пенсията...