О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 404

София, 15.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 2229/2013 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. М. чрез нейния пълномощник адв. Л. И., против решение № 253 от 13.12.2012 г. по гр. д. № 403/2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която П. В. М. е осъдена да заплати на К. Г. И. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 3 823.33 лв. за ползване на съсобствени на страните движими вещи за периода 15.07.2006 г. до 07.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2011 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Правните въпроси, формулирани от жалбоподателката, по които иска да се допусне касационно обжалване, са следните:1/ допустимо ли е вещото лице да даде заключение за реалната пазарна оценка на движимите вещи, без да ги е видял и без да са разпитани свидетели, които да установят тяхното състояние; 2/ допустимо ли е да се определи обезщетение за ползване на вещ, която според вещото лице е напълно амортизирана по счетоводни стандарти и възможно ли е определеното на тази основа обезщетение да се прилага и за периода, след като вещта е напълно амортизирана по счетоводни стандарти. Сочи, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие...