Производството е по чл. 288 ГПК

.

[фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са обжалвали въззивното решение на Варненски апелативен съд № 207 от 29.11.2012г. по гр. д.№ 373/2012г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

С обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Добричкия окръжен съд № 111 от 18.04.2012г. по гр. д.№ 8382010г., с което е прието за установено по отношение на „ фирма” ” О., [населено място] и [фирма] [населено място], правото на собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните върху поземлен имот с идентификатор. ... по кадастрална карта на землището на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 182 570 кв. м. и предназначение на имот в

горска територия и е осъден [фирма] [населено място] да предаде на държавата владението върху посочения имот.

І.В изложението за допускане на касационното обжалване е посочено, че въззивният съд е постановил недопустимо решение като основанията за това са две: на първо място се поддържа, че Министърът на земеделието и храните може да представлява държавата на основание чл. 27 ал. 6 от Закона за горите по дела за собственост, които се отнасят до горски територии-държавна собственост. Според чл. 7 ал. 1 ЗУТ териториите на страната се определят с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, а в случая не са представени доказателства какъв вид територия е спорният имот.

На второ място се поддържа, че съдът е разгледал друг иск за собственост, а не този, предявен от държавата - държавата е поддържала, че е собственик на земята на основание чл. 1 от Закона за стопанисване на горите и чл. 2 от Закона за горите от 1948г., а въззивният съд е разгледал само възраженията на ответниците, без да се произнесе дали държавата е собственик на поддържаното основание.

И двата въпроса не са от значение за допустимостта на обжалваното решение и не е налице общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК поради следното:

1. касаторът обосновава недопустимостта на предявения иск поради липса на процесуално представителство на държавата по отношение на министъра на земеделието с приложението на разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ЗУТ регламентиращ начина на определяне на териториите на страната, но тази разпоредба е неприложима за разглеждания случай предвид разпоредбите на специалния закон, В чл. 13 ал. 1 от Закона за горите e предвидено съставяне на горскостопански планове и горскостопански програми за горите, притежание на различните правни субекти, такива са съставени за спорната територия, а това обуславя процесуалното представителство на държавата пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице на основание чл. 27 ал. 6 от Закона за горите.

2. Основанието на иска са фактите, въведени в исковата молба, от които ищецът твърди, че произтича спорното право, и въз основа на тях съдът определя правната квалификация. Непроизнасянето по всички доводи на ответника, във връзка с оспореното основание за придобиване собствеността на ищеца не представлява разглеждането на друг от предявения иск и не води до недопустимост на решението.

ІІ. Втората група въпроси, изведени като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК са във връзка с доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и доводите на страните и касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, извън задължението му служебно да се произнесе по въпросите за валидност и допустимост на решението. Конкретно по правния въпрос дали е преклудирано възражение за приложението на чл. 64 ЗС по иск за собственост, предявен от собственика на земята против суперфициарен собственик, ако ответникът не го е посочил в исковата молба, е налице противоречие между обжалваното решение и цитираното решение на ВКС, ІІІ г. о. № 358 /2010г. по гр. д.№ 1183/2009г., в което се прави разграничение между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и направен от ответната страна правен или фактически извод, въз основа на обстоятелствата по делото по основанието на иска, Ето защо по този въпрос е налице поддържаното основание на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. Същевременно по въпросите във връзка с правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК е образувано ТД 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд № 207 от 29.11.2012г. по гр. д.№ 373/2012г.

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 308 лв. всеки и да представят вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Спира производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: