Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №11 от 20.02.2013г. по гр. д.№728/12г. на Сливенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №39 от 26.07.11г. по гр. д.№56/2009г. на Котелския районен съд, са отхвърлени предявените от К. Н. А., М. Н. М., Х. Н. М. и А. М. П. срещу [община] установителни искове за собственост на седем недвижими имота със самостоятелни идентификатори по действащата кадастралната карта на [населено място], съставляващи бивш имот с идентификатор. .. по предходната кадастрална карта, с площ от 5991 кв. м.

Установено е по делото, че наследодателят на ищците М. М. П. /М. М. А./ е закупил през 1946г. заедно с В. М. А. нива от 2, 2 дка в местността „А. Е.”, при граници А. А. П., път от две страни и И. Х. П., както и нива от 3, 6 дка в същата местност, при граници: А. А. П., К. М., И. Г. и Х. К. Х.. С частен писмен договор от 25.12.1950г. В. М. А. е продал на М. М. П. нива от 2 дка в местността „А. Е.“ при граници А. А. П., Х. К. Х., К. Б. и Х. Ч., както и нива от 2 дка в същата местност, при граници: А. А. П., А. И. М. и от две страни път. При влизане в ТКЗС М. П. е декларирал две ниви от по 4 дка в местността “А. Е.” и още една нива от 1 декар в същата местност. По този начин той е заявил искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. С решение №20025 от 05.03.1992г. на ПК Котел е възстановена на М. М. П. собствеността върху нива от 5 дка в местността „А. Е.“ при съседи: К. П., А. П. и Х. Г., както и нива от 4 дка в същата местност, при граници от три страни път и А. П.. Според вещото лице процесният имот съвпада с имота, който е бил възстановен с това решение. Към този момент имотът се е намирал извън регулация. В последващи протоколи №16025 от 28.10.1994г. и №17025 от 07.11.1994г. на ПК Котел е записано, че не са признати имотите в регулацията на населеното място, тъй като не са представени скици и удостоверения от общината. Към този момент спорният имот вече е бил в регулация. В първата кадастрална карта на [населено място] от 2007г. за процесният имот е записано, че е с неидентифициран собственик. Това е дало основание на [община] да състави акт за частна общинска собственост. От свидетелските показания се установява, че спорното място е било собственост на наследодателя на ищците още преди образуване на ТКЗС, за определен период му е било предоставено за лично ползване, а след това е върнато и понастоящем се работи от ищеца А. П., който си е направил там овчарник.

При тези данни въззивният съд е приел, че не е доказана идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот в местността „А. Е.“ и спорния имот, който му е възстановен от поземлената комисия. Съдът се е основал на заключението на вещото лице, както и на данните, че по разписния лист към кадастралния план от 1964г. процесният имот е записан като имот на АПК – лично ползване. Съдът е изложил и мотиви, че спорният имот е бил включен в държавния поземлен фонд. На основание чл. 34, ал. 3 ЗТПС са се отстъпвали земи от ДПФ за вечно и безвъзмездно ползване. Такива земи са отстъпвани за ползване и на основание актове на актове на МС, АПК, ТКЗС и др. Впоследствие правото на ползване върху тези земи е прекратено на основание §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като е дадена възможност при определени условия ползвателите да изкупят земята. Прието е, че след като процесните земи не са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ и не са изкупени по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, те са станали общинска собственост на основание чл. 7, ал. 1 ЗОС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е излязъл извън указанията на ВКС, дадени с отменителното решение. Освен това неправилно съдът се е позовал на чл. 34, ал. 3 ЗТПС и на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, които нямат приложение към настоящия случай. Не бил съобразен с доказателствата по делото изводът на въззивния съд, че липсва идентичност между притежавания и възстановения имот.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е да се установи пълно съвпадение на процесния имот към момента на придобиване /1946г./, към който момент липсва кадастрално заснемане, с отразения имот в кадастралната карта на [населено място], след като това е първото кадастрално заснемане.

2. Допустимо ли е признаване право на собственост върху имот на основание чл. 2, ал. 1 ЗОС само въз основа на записване в разписната книга на неприет и недействащ кадастрален план и при действие на друг план.

Ответникът в производството – [община] оспорва жалбата. Счита, че е налице пречката на чл. 280, ал. 2 ГПК за разглеждането и по същество, тъй като предмет на делото са няколко недвижими имота, всеки от които е с данъчна оценка под 5000лв. Освен това счита, че не са налице и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси, липсва и противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Първият въпрос, посочен в изложението, е фактически, а не правен, а вторият въпрос не е относим към спора по настоящото дело.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Не е налице забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Действително – един месец преди завеждане на делото е издадена заповед за изменение на кадастралната карта на [населено място], с която спорният имот с идентификатор. .. е бил разделен на седем по-малки имота, всеки от които с данъчна оценка под 5000лв. Доколкото обаче спорът по делото е възникнал още преди това изменение на кадастралната карта и засяга стария имот с идентификатор. .. в неговата цялост, то и цената на иска следва да се определи от данъчната оценка на този имот, която е над 5000лв. При първото разглеждане на делото от ВКС разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не се е оказала пречка за произнасяне по съществото на касационната жалба на [община]. По същите съображения такава пречка не може да има и спрямо настоящата втора по ред касационна жалба.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по първия въпрос, който е поставен от жалбоподателите. Той се свежда до това как се извършва преценка за идентичност на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС. Въпросът е определящ за изхода на спора по настоящото дело, а начинът, по който въззивният съд се е произнесъл по него противоречи на решение №278 от 13.07.2011г. по гр. д.№1032/10г. на ВКС, І ГО и решение №320/17.10.2011г. по гр. д.№1142/10г. на І ГО на ВКС. Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение №11 от 20.02.2013г. по гр. д.№728/12г. на Сливенския окръжен съд.

УКАЗВА

на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 112 лв. и да представят в същия срок вносната бележка, в противен случай жалбата им ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: