О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 362

София, 26.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.2415 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №216 от 10.12.2012г. по гр. д.№152/12г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението от 18.11.2011г. по гр. д.№1118/11г. на Варненския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ [населено място] сумата от 1076800, 52лв., представляваща увеличената стойност на хотел „Д.”, КК „З. п.”, вследствие извършени от ищеца подобрения в имота.

Въззивният съд е приел, че към момента на извършване на процесните подобрения – 2007г. – 2008г., ответникът [фирма] е имал качеството на добросъвестен владелец. Добросъвестността е отпаднала едва на 15.03.2010г., с влизане в сила на решението, с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС. Прието е, че извършването на подобренията е установено както с показанията на ищцовите свидетели, така и с договора между възложителя на ремонтите [фирма] и изпълнителя [фирма] от 23.08.2007г., анекса към него от 16.10.2008г. и приложенията и протоколите към тях. Датите на изброените писмени доказателства важат и по отношение на ответника [фирма], тъй като той не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че не са платени реално сумите по договора за изработка между [фирма] и [фирма] не сочи нито на недопустимост, нито на неоснователност на претенцията. Подобренията са реално извършени, вещо лице се...