О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

София, 20.06.2013 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова

Светлана Калинова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3475 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.03.2013г. по гр. д.№17/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което ползването на ПИ с идентификатор. .. по КК на [населено място] е разпределено като Д. Т. И. ползва частта от имота с площ от 327.50кв. м., оцветена в жълто по скицата на вещото лице по вариант първи, а К. Т. Д. и Т. Д. И. ползват частта от имота с площ от 327.50кв. м.,оцветена в зелено по скицата на вещото лице по вариант първи, неразделна част от решението.

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса при учредено право на суперфиция върху идеална част от съсобствен имот, заеманата площ от сградата при разпределяне на ползването на имота в коя част следва да се включи-в тази, определена за ползване на суперфицианта или в частта, определена за ползване на носителя на останалата част от правото на ползване.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Т. И. изразява становище, че касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.

...