Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. Т.,И. Х. Д., П. Д. Д., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т. против решение № 8491/ 18.12.2012г. по гр. д.№ 12933 от 2011г. на СГС. С последното е отменено решение от 09.03.2011г. по гр. д.№ 57 109 /2009г. на СРС в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС, предявен от касаторте против Е. Н. Т. да премахне незаконно преустройство, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към балкона врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие, възстановяване на покривната конструкция над тавана на адрес [населено място], [улица], както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС против М. Н. Д. за същите действия и против двете ответници за възстановяване в съответствие с техническите изисквания на вентилацията на общите канализационните тръби на сградата в. и премахване на изградената баня в таванското помещение.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗС и правилата за общите части, за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани множество въпроси, които могат да бъдат обобщени по следния начин. 1. корнизната стреха на сграда-етажна собственост обща част по естеството си ли е, или по предназначение, допустимо ли е тя да бъде приобщена към обект – индивидуална собственост и да бъде ползвана от собственика му и необходимо ли е решение на общото събрание за това. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, поради необходимостта от тълкуване на чл. 38 и чл. 42 от ЗС и чл. 6, ал. 1 т. 3 от ЗУЕС. Втората група въпроси са по тълкуване и прилагане на чл. 50 и 53 ЗС и чл. 40, ал. 2 ЗУТ и могат да бъдат обобщени така: негаторният иск ли е средство за защита на етажните собственици, когато е надхвърлено правото на строеж по обем, необходимо ли е учредено право на надстрояване за изграждане на второ ниво над таванското помещение, за повдигане на покрива, това от компетенцията ли е на общото събрание на етажните собственици и при какъв кворум те трябва да вземат решение, следва ли новия обект да отговаря на законовите изисквания за такъв и към кой момент. Третата група въпроси са свързани с издаването на „конститутивни нотариални актове” за сделки и може ли да се отменя такъв нот. акт, ако удостоверената с него сделка противоречи на закона. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Процесуалните въпроси са свързани с приложението на чл. 236 ГПК и обсъждането на всички събрани доказателства и доводите на страните. По този въпрос, касаторите се позовават на конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК и твърдят противоречие на въззивното решение с тях

Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до обжалване, като считат, че поставените въпроси са конкретни технически и не обосновават общото основание за допускане до касация.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Страните са етажни собственици на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Касаторите-ищци Н. Л. Т. и Т. Л. Т. притежават апартаменти на четвърти етаж, П. Д. Д. и Й. Д. З. притежават апартамент на първия етаж, А. К. К.-Т. притежава апартамент на втория етаж, Ответницата М. Н. Т. е придобила по дарение от баща си с н. а. № 92/ 22.12.1997г. апартамент на третия надпартерен етаж и принадлежащото към него таванско помещение. Легитимирайки се с този нот. акт, тя дарява на сестра си Е. Н. Т. „ателие” със застроена площ 29, 65 кв. м.и разгърната застроена площ 44, 55 кв. м.,заедно със складово помещение в подпокривното пространство с площ 14, 09 кв. м. През 1969г. по решение на общото събрание на етажните собственици са предприети действие по преустройство на таванския етаж с оглед обособяване на стаи за творческа дейност. Предвиждало се е вместо табакери на покрива да се изгради покрив с капандури на ъгловото таванско помещение. По плана от 1970г., одобрен 1977г. покрива на сградата е следвало да бъде с по-голям наклон.На практика е направено второ ниво в подпокривното пространство със свързваща вита стълба, обслужваща само двете нива. Банята е над банята на долния етаж с изключение на 16-17 кв. см. по протежение на границата от 1, 6 м. Това се е получило, защото оста на асансиорната шахта е изместена. Прекъснат е корниза на сградата така, че е отворена врата и пред нея е сложено декоративно перило. Изграденото ателие на първо ниво отговаря на одобрения проект от 1969г., на второ ниво обаче се разминава от него, защото покрива не е толкова стръмен и е отворен прозорец. От обясненията на в. л.С. в съдебно заседание се установява, че проекта от 1969г. не е бил за ателие, а за таванска стая с ниша и мивка. Проектът от 1969г. не предвижда изграждане на второ ниво на таванската стая, а проекта, одобрен 1977г. не е за изграждане на процесното ателие. Според СТЕ, приета от възивния съд, проекта от 1969г., одобрен 1971г. е предвиждал врата, а не прозорец, който прекъсва корниза на фасадата и така е заснета тази част в проекта от 1977г.От решение по адм. д.№ 5186/ 2006г., на СГС потвърдено с решение № 6753/25.05.2009г. по адм. д.№ 1801/2009г. на ВАС се установява, че в складовото помещение над ателието на таванския етаж е извършвано преустройство за превръщането му в жилищно помещение към ателието, като ползването на строежа е спряно от ДНСК, но заповедта за това е била отменена от съда. По делото е останало неизяснено какво е било изпълнено по проекта от 1969г., одобрен 1971г. въз основа на решението на етажните собственици и какво е преустроено през 1995г., за да се превърне обекта след това от таванска стая в ателие. Не е ясно и оформянето на ателието в сегашния му вид нарушава ли строителни правила и норми, отразява ли се на конструкцията на сградата, засягането на корниза на фасадата и промяната му в сегашния вид със съгласието на етажните собственици съобразно строителните правила ли е.

РС е уважил иска, като е приел, че е извършено преустройство на общи части без съгласието на етажните собственици, с което се пречи за упражняване правото им на собственост.

Възивната инстанция е приела, че преустройството на таванската стая в ателие е станало още през 1970г. със съгласието на етажните собственици, а промените в отклонение от проекта касаят общи части, които ищците не могат да ползват поради разположението на тези общи части и местонахождението на обектите, които притежават и поради това ответниците не пречат за упражняване правото им на собственост.

Поставената от касаторите първа група въпроси - дали елементи от фасадата на сградата като козирки, корнизи и т. н. са обща част и каква и как следва да се извършва промяната с тях и при извършена промяна без съгласието на етажните собственици какъв е пътя им на защита и съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост са относими към мотивите на съда, обосноваващи неоснователността на предявения иск. По тези въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по тази група въпроси па основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е налице задължителна съдебна практика, според която „по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение” / Р № 283/12 от 07.03.2013г. по гр. д.№ 387/2012г. ІІ гр. о./ Законността на строителството не е пречка за предявяване на този иск, ако строежа пречи за упражняване правото на собственост на ищеца включително и върху общите части, като препятства ползването им по предназначение./Р № 324/21.06.2010г. по гр. д.№ 1320/2009г. ІІ гр. о. Дори да е налице неоснователно действие и смущаване правото на собственост на ищеца, ако това положение е резултат от дадено от самия ищец съгласие, въз основа на което са издадени строителни книжа, не е налице причинна връзка между поведението на ответника и създадената пречка за упражняване правото на собственост, поради което иска по чл. 109 ЗС би бил неоснователен. / Р № 243/23.10.2012г. по гр. д.№ 197/2012г. ІІ гр. о. Неоснователно действие е това, с което реално се смущава правото на собственост, преценено и в контекста на чл. 50 ЗС, според Р № 57/26.03.2013г. по гр. д.№ 907/2012г. ІІ гр. г., По последното дело за такова действие е преценено прекъсването на трегер на тавана е пречка за упражняване правото на собственост на обект на ищците на първия етаж.

Втората група въпроси не са относими към предмета на спора тъй като не се касае за учредяване на право на строеж и надстрояване. От тази група относим е единствено въпроса може ли да се преустрои стая за творческа дейност в ателие с обособяване на второ ниво в подпокривното пространство, което е обща част и какво е необходимо от правна гледна точка за това. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Третата група въпроси за нотариалния акт са неотносими към предмета на спора, тъй като е без значение начина, по който имота е вписан в нот. акт за законността на преустройството и дали то създава пречки за упражняване правото на собственост на ищеца.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гра Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. Д., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т..

жданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 8491/ 18.12.2012г. по гр. д.№ 12933 от 2011г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Н. Л. Т. и И. Х. Д., П. Д. Д., Й. Д. З., Т. Л. Т., С. Е. В. и А. К. К.-Т..

Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размери на 263 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: