Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 15.01.2013 г. по гр. д.№ 2887/2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-а състав е допуснато да се извърши делба на един апартамент в [населено място], [улица],№ 6, ет. 2, ап.№ 8 при права 1/6 ид. ч. за А. И. К., 1/6 ид. ч. за А. И. А. и 4/6 ид. ч.за Е. М. С..

Срещу решението е подадена касационна жалба от Е. М. С., която счита, че делбата не е следвало да се допуска, тъй като имотът е поделен още през 1978 г., когато със съдебна спогодба е възложен на Е. Р. С., чийто наследник се явява касаторката. Оспорва извода на съда за непризнаването на тази делба, тъй като не бил представен оригиналния протокол за спогодбата, а няма и официално заверен препис от същия, предвид на това, че не е отбелязано името на служителя, който го е сверил.

Във връзка с тези решаващи мотиви на въззивния съд касаторката поставя следните правни въпроси, обосноваващи допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1.Представлява ли официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК препис от протокол за съдебна спогодба, на който е поставен печата на съответния съд и подпис на служителя, изписал „вярно с оригинала” и 2. Какво е значението на печата на съответния съд, поставен върху препис от протокола за съдебна спогодба и има ли той саниращо действие?

Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Страните по делото са наследници на К. Г. Т., която съгласно нот. акт от 1963г. заедно с дъщеря си Е. Р. С. е била собственик на един апартамент с избено и таванско помещение в [населено място], [улица], ет. 2, ап.№ 8, при дялове съответно 2/3 ид. ч. за първата и 1/6 ид. ч. за втората. К. Г. е починала на 31.07.1980г. и е оставила за наследници дъщерите си Е. Р. С. и Т. Р. С.. Ищците по делото са наследници на Т. С., а ответницата Е. С. е снаха и единствен наследник на Е. Р. С..

Е. С. е представила протокол за съдебна спогодба по гр. д.№ 4246а/78г., според който първоначалните съсобственици К. Г. и Е. Р. С. са си поделили апартамента, като той е бил възложен на Е. Р., а тя е заплатила на майка си уравнение от 1877 лв. Протоколът е бил представен в препис, но съдът е приел, че същият не е заверен по надлежния ред, тъй като липсва името на служителя, който е сверил преписа с оригинала. Позовал се е на разпоредбата на чл. 36 действащия към този период Правилник за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища, според който при издаване на книжа въз основа на оригинален акт върху преписа се отбелязва името на служителя, който ги е сверил.

Поставеният правен въпрос за доказателственото значение на преписа, ако върху същия не е отбелязано името на служителя, извършил сверяването, а съдържа само неговия подпис и бележката „вярно с оригинала”, е определящ за изхода на делото, поради което е основание за допускане на касационно обжалвате по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на съдебна практика конкретно по този въпрос.

Въззивният съд не е обсъждал значението на поставения печат върху преписа, поради което по втория въпрос, поставен от касаторката, няма основание за допускане на обжалването.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Е. М. С. срещу въззивно решение от 15.01.2013 г. по гр. д.№ 2887/2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-а състав.

Указва на Е. М. С. да внесе по сметка на ВКС в седемдневен срок от съобщението държавна такса от 100 лв. и да представи в същия срок в съда вносния документ, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.

Делото да се докладва за насрочване след за внасяне на държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: