Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя П. Д., срещу решение № 323 от 15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2586/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената от дружеството заповед.

Ответникът – кметът на район „Ц.” при [община], в писмен отговор чрез юрк.. С като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, а по същество – за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, въпреки че не е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, тъй като в решението неправилно е посочено, че то е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ (редакция - ДВ, бр. 87/2010 г.). Обжалваемостта на съдебния акт се определя от закона. Към датата на постановяване на решението от първоинстанционния съд процесуалната норма на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е изменена (ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.) и не предвижда окончателност на съдебния акт, постановен по жалба срещу индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 57а ЗУТ за премахване на преместваем обект. Проверката дали решението подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу него, като при неправилно указание по чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК за необжалваемост на съдебния акт, допълнително поправено в случая по реда на чл. 175 АПК, касационната жалба следва да се приеме за подадена в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна и...