Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Ф. от [населено място] поле, общ. [община], обл. П. подадена, чрез процесуалния й представител, адв. Б. срещу решение № 1819/27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2590/2016 г. по описа на Административния съд – П.. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в обжалваното решение съдът е игнорирал изцяло факта, че процесната сграда съгласно удостоверение № 1198/15.12.2009 г. е триетажна с обособени самостоятелни обекти и с трима съсобственици - И. Д. Ф., Е. Ф. и касаторката по делото. В мотивите си, съдът изцяло е игнорирал представените нотариални актове установяващи собствеността. Необсъждайки всички събрани доказателства е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт с произтичащите от това правни последици, както и да присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Кмета на О. Р, редовно призован, поддържа касационната жалба, действайки чрез юрк. К.. В хода на делото по същество претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Алтернативно връщане на делото за ново разглеждане.

Ответната страна - И. Ф. е представил писмено становище, с което счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че по делото единствения спорен въпрос е свързан относно размера на правата на всеки от съсобствениците относно придобиване на съответстващата част от земята върху която е построена сградата. Поддържа, че в административното и в това производство, при наличие на колизия между правата на отделните съсобственици, удостоверени чрез съответните нотариални актове, нито съдът, нито административния орган може да вземе решение, чии права са валидно възникнали, тъй като е налице спор за материално право.

Заинтересованата страна Е. С. Ф., редовно призован не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни доводи, че правните изводи на първоинстанционния съд са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 1067/13.10.2016 г. на кмета на О. [], с която на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 35, ал. 3 от ЗОбС и в изпълнение на решение № 288 взето с протокол № 17/14.09.2016 г. на ОбС - Р., е наредено да се продаде на Б. Ф., Е. Ф. и И. Ф. при равни права 1/2 ид. ч. от УПИ [номер] кв. [номер] по плана на [населено място]. За да постанови този резулат, съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед И. Ф. има 2/4 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от западната половина на жилищната сграда - близнак, сътояща се от приземен етаж и етаж с вход от запад, със застроена площ от 87 кв. м., а Б. Ф. и Е. Ф. имат по 1/4 ид. ч. от имота, получен по силата на универсално наследство от общия им наследодател С. Д. Ф.. Квотите, при които следва да се осъществи процедурата по реда предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, според съда следва да са съобразени с първоначалния титул на собственост.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че със заповед № 379/17.11.1991 г. на Ф. Ф. и С. Ф. е отстъпено право на строеж върху държавен парцел [номер], кв. [номер] по плана на [населено място] поле като всеки от тях е разполагал с 1/2 ид. ч. от правото на строеж от парцела с площ 600 кв. м. С договор за доброволна делба са се споразумели Ф. Ф. да ползва и владее източната половина от сградата близнак, а С. Ф. западната половина. С нотариален акт № 141, т. 14, 4554/95 г. С. Ф. и съпругата му Б. Ф. са дарили на И. Ф. с 1/2 ид. ч. от западната половина на къщата близнак, състояща се от приземен етаж и етаж с вход от запад със застроена площ 87 кв. м. с реално ползване само на приземния етаж и същата част от правото на строеж. С нотариален акт № [номер], т. 92 от 28.12.2009 г. С. Ф. и съпругата му Б. Ф. даряват сина си Е. Ф. с втори жилищен етаж /над приземен/ от същата сграда. Установено е, че С. Ф. е починал на 8.01.2012 г. С нот. акт № [номер], т. 40 от 21.05.2015 г. за собственост по давностно владение Б. Ф. и останалите наследници на починалия С. Ф. са признати за собственици на първи жилищен етаж от западната половина на сградата близнак, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа. С нотариален акт № 194, т. 62 от 30.07.2015 г. Е. А., Е. М. и Е. Ф. прехвърлят на майка си Б. Ф. изцяло притежаваните от тях ид. ч. от целия първи жилищен етаж и от 1/2 от приземния етаж. Няма спор по делото, че западната половина от къщата близнак - процесната сграда е надстроена от С. Ф. с втори жилищен етаж. От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в рамките на западната половина близнак сега съществуват три самостоятелни обекта, които могат да се ползват за жилища и които са законно построени. Съдебното решение е неправилно.

Няма спор по делото, че всяка от страните се явява етажен собственик в процесната сграда, и има право да закупи общинското място на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, като частта следва да се определи по реда на чл. 40 от ЗС. Това е и основния спорен въпрос по делото. тъй като касае за покупка на съответни идеални части от дворното място, които права са функция на правото на собственост на всеки един от съсобствениците върху отделните обекти в сградата.

В тази връзка основателни са възраженията на касационната жалбоподателка за допуснати от Административен съд – Пловдив, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда следва да са обосновани на събраните по делото писмени доказателства, което не е сторено. При разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт не са обсъждани всички събрани доказателства. Допуснатото нарушение е касационно основание за отмяна на оспореното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.Аистративният съд необосновано е отменил заповед № 1067/13.10.2016 г. на кмета на община [община], с която е наредено да се продаде на Б. Ф., Е. Ф. и И. Ф. собственици на законно построена сграда в УПИ [номер] от кв. [номер] по ПУП на [населено място] поле при равни права недвижим имот - частна общинска собственост- 1/2 (една втора) идеална част от УПИ [номер] от кв. [номер] по плана на същото село, целият с площ от 646 кв. метра. В случая е безспорно, че и трите физически лица са етажни съсобственици на законно построена в УПИ жилищна сграда и имат права да придобият собствеността на земята, съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Спорът между страните е относно размера на правата, при които покупката следва да се осъществи, както и към кой момент следва да се определят правата на всеки от етажните съсобственици. Именно по тези два спорни въпроса съдът не се е обосновал, в резултат на което е постановил неправилно съдебно решение като е определил, че към датата на издаване на процесната заповед И. Ф. има 2/4 ид. части от 1/2 ид. част от западната половина на жилищна сграда-близнак, състояща се от призем и етаж с вход от запад, със застроена площ от 87кв. м., а Б. Ф. и Е. Ф. имат по 1/4 от описания имот. Въобще не се е мотивирал защо е приел за меродавно само първоначалното право на всяка от страните (съсобствениците) за определяне размера на правата им, породено от първоначалния титул за собственост при положение, че са налице и последващи актове за собственост, с които се легитимират Б. Ф. и Е. Ф.. Съответно, няма съображения защо не са кредитирани всички нотариални актове установяващи правото на собственост на касаторката, след като същите не са отменени и имат значение за размера на правата. При това положение съдът не е установил по безспорен, категоричен и несъмнен начин размера на правата на етажните собственици – дали са с равни права при покупко-продажбата на земята или И. Ф. има повече ид. части от етажната собственост водещо и до право за закупуване на по-голяма ид. ч. от земята, върху която е построена жилищната сграда, поради което е постановил решението си в нарушение на приложимия закон. Това е било задължително за съда след като е отказал спиране на съдебното производството видно от протокола от съдебното заседание от 28.09.2017 г. до приключване на гражданското дело във връзка с оспорването между страните, кой какви вещни права притежава в отделните обекти от сградата.

При положение, че в хода на процеса се установява наличието на спор за собственост между страните по делото и при наличие на висящо гражданско дело за разрешаване на този спор, то съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал исканото спиране на делото до решаване на този спор. При наличието на колизия между правата на отделните собственици, удостоверени чрез представените нотариални актове, законосъобразността на обжалвания акт не би могла да бъде преценена от административния съд.

Ще следва решението на съда да бъде отменено, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив, като бъде преценена необходимостта от спиране на настоящото производство до решаване на спора за правата на собственост между страните по делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1819/27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2590/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.