Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. С. против решение № 215 от 07.10.2016 г. постановено по адм. дело № 229 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – С. З.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно. Сочи, че към настоящия момент притежава имот в [населено място], ведно с постройките в него и лек автомобил „Астра”. Имотът в [населено място], след дело за делба между него и бившата му съпруга през 2008 г. е отсъден на съпругата му, за което е подал декларация в данъчната служба. Лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] от 15.01.2000 г. от 2009 г. е собственост на Т. Ж. Д.. Лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е спрян от движение на 25.05.2004 г. Съгласно пълномощно, заверено от нотариус от 30.03.2001 г., автомобилът е собственост на Н. Р. С.. С това пълномощно последният спира автомобила от движение. През 2009 г. това пълномощно не го признават и е сключен нов договор за покупко-продажба от 16.11.2009 г., заверен при нотариус Д.. Не е собственик и на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], съгласно договор за покупко-продажба от 29.10.2013 г. Подал е декларация за това. Няма вина, че другият собственик си го е декларирал на 27.10.2015 г. Лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е с прекратена регистрация от 23.12.2014 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, включително и в частта относно присъдените с него разноски.

Ответникът – Директорът на дирекция "Финасово-стопански дейности и управление на собствеността" при община Р., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства,...