Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на П. П. М., от [населено място], [улица], [жилищен адрес], чрез адв. О. Б., против Решение №53 от 31.03.2017г. на Административен съд В. Т по адм. д.№ 673 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-04001515010720-091-001/ 01.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В.То, потвърден с Решение № 290/ 20.09.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е опредлен данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 23 300лв. главница и 7 508лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Необосновано съдът приел, че сумите съответно 126 000лв. неустойка и 97, 02лв. лихви представляват облагаем доход на ревизираното лице за 2012г. Неправилно съдът тълкувал волята на страните по договора и споразумението, представяно с възражението против ревизионния доклад, при положение, че прехвърлянето на дяловете погасява само главницата по договора за заем, а не и лихвите и неустойката. Неправилно съдът е определил и датата на получаването на дохода като тази на нотариалната заверка на договора за прехвърляне на дялове от търговско дружество, а не тази на вписването на договора в Търговския регистър /02.01.2013г./

Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Т, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допутимостта на...