Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община З. против решение № 12 от 11.01.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-995/1001/2017 г. С него КЗК е отменила решението на касатора в настоящото производство за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка, чрез публично състезание, по жалбата на [фирма]. Върнала е преписката на възложителя за продължаване на процедурата на етап разглеждане и оценка на техническите предложения на участниците [фирма], [фирма] и [фирма], съобразно мотивите на решението. Възложила е на община З. да заплати направените от [фирма] разноски в размер на 1 700 лв. и е оставила без уважение искането на кмета на община З. за възлагане на направените разноски по жалбата на [фирма].
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея, касаторът моли съда, да отмени решението на КЗК в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред КЗК и пред съда.
Ответната страна КЗК не взема становище. Не вземат становище и останалите ответници [фирма] и [фирма].
Заинтересованата страна [фирма] също не взема становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на КЗК за правилно и обосновано. С оглед на установената фактическа обстановка прокурорът счита, че са правилни изводите на КЗК относно липсата на адекватни и относими мотиви на помощната комисия на възложителя, при оценяване на два от показателите на техническите предложения на участниците. Счита, че при неизлагането на мотиви от страна на помощната комисията, съответни на методиката, техническата спецификация и техническите предложения, органа по преразглеждане се лишава от възможността да извърши контрол за законосъобразност върху работата на помощната комисия, а от там и върху решението на възложителя, предмет на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и е срещу неблагоприятен за нея правораздавателен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Преди всичко следва да се отбележи, че производството пред КЗК е било образувано по жалба на [фирма], против решение № 309 от 18.10.2017 г. на кмета на община З., с което е обявено класирането и е определен изпълнителя на обществената поръчка, чрез публично състезание, с предмет: „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна и канализационна мрежа на гр. З.“- Подобект 2 „Главен колектор I-А“, община З.. Тази жалба е била образувана в преписка № КЗК-995 от 14.11.2017 г.
[фирма] е подало жалба против същото решение на кмета на община З.. Тя е била образувана в преписка № КЗК-1001 от 16.11.2017 г.
Двете преписки са обединени за съвместно разглеждане с определение на КЗК в едно общо производство под № КЗК-995/1001/2017 г.
В течение на производството пред КЗК [фирма] е оттеглил жалбата си пред КЗК. Искането му е било уважено. На основание чл. 213, ал. 1, т. 3 ЗОП КЗК е оставила жалбата на това дружество без разглеждане и е прекратила производството по образуваната преписка № КЗК-1001/2017 г. Оставила е без уважение искането на [фирма] за възлагане на направените пред КЗК разноски. КЗК е оставила без уважение и искането на кмета на община З. за възлагане на разноските направени по оттеглената жалба.
Тези части от решението на КЗК не са били обжалвани, поради което са влезли в законна сила и не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
В жалбата си [фирма] против решението на възложителя за избор на изпълнител е твърдяло, че то е незаконосъобразно, защото помощния орган на възложителя, при оценяването на два от показателите на техническото предложение не е изложил собствени мотиви, съответни на предложенията на отделните участници, а оценките са били поставени по мнението на членовете на комисията.
КЗК е приела жалбата за допустима, а по същество за основателна и на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3 ЗОП е отменила решението на възложителя, като му е върнала преписката за продължаване на процедурата по възлагане на обществената поръчка на етап разглеждане и оценка на техническите предложения на тримата участници, допуснати до този етап, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат КЗК е установила от фактическа страна методиката за оценка на техническото предложение. Тя се състои от три отделни показатели, съответно „Технология и организация на изпълнението на поръчката (ТО)“, „Организация на ръководството на обекта (ОР)“ и „Срок за изпълнение на строително-монтажните работи (СС). За първите два показателя в методиката е предвидена скала от три степени на оценяване, съответно 100 точки, 50 точки и 5 точки. Срещу всяка една от тези степени са посочени изисквания на възложителя, които трябва да се съдържат в техническото предложение, за да получи то съответния брой точки. За третия подпоказател относно срока е посочена математическа формула за изчисляването му и тя не е представлявала предмет на жалбата.
КЗК е извършила проверка върху работата на помощната комисия, отразена в протокола й, в неговата III част, като е установила, че при оценка на техническите предложения на участниците, по двата показателя „Технология и организация на изпълнението на поръчката (ТО)“, „Организация на ръководството на обекта (ОР)“, тя не е изложила относими и адекватни мотиви на предложенията на тримата участници, допуснати до класиране. В протокола на помощната комисия, в посочената му част, се съдържа описание на техническото предложение на всеки от участниците, включително и по двата показателя, но липсва собствена аргументация за присъдените точки по всеки един от показателите. По този начин комисията е направила констатация на съответното техническо предложение по всеки един от двата показателя, което по същността си не представлява оценка на съответното техническо предложение, по съответния показател, защото липсва съпоставяне между техническото предложение и критериите за оценяването му. Като краен извод КЗК е приела, че в коментираната част от протокола на помощната комисия, липсва изложение на фактическите обстоятелства, които служат за определяне на оценката по всеки един от двата показателя, относима за всеки един от участниците. Това е преценила като съществено нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Този порок в работата на помощната комисия е довел до незаконосъобразност на решението на възложителя. Решението на последния е обосновано с работата на помощния му орган, отразена в описаните протоколи, а те по същността си представляват фактическите констатации, послужили за издаването на решението на възложителя. Възложителят сам не е изложил фактически констатации. Поради това и решението му е преценено като незаконосъобразно от органа по преразглеждане.
При извършения контрол в съответствие с нормата на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на органа по преразглеждане е валидно и допустимо. То е постановено от законен състав, в съответната форма.
Първото оплакване в касационната жалба, че решението на КЗК е необосновано е неоснователно. КЗК е изложила изцяло фактите по спора, като е описала изискваното от възложителя съдържанието на техническото предложение, част от документацията, методиката за оценката му, по двата показателя, включително и изложените мотиви от страна на помощната комисия.
Оценката по двата показателя „Технология и организация на изпълнението на поръчката (ТО)“ и „Организация на ръководството на обекта (ОР)“ е експертна, според чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП. По този въпрос няма спор между страните. В методиката за оценка на техническите предложения са посочени качествените показатели, които са количествено неопределими, чрез три степени на поставяне на оценка в точки. Присъждането на точки от всяка от степените на скалата е дадено в табличен вид. В таблицата е описано съдържанието на техническото предложение и какво трябва да съдържа, за да се получат максимален брой от 100 точки, при наличието на пропуск точки и какво трябва да е съдържанието при присъждането на 5 точки.
При разглеждане на техническите предложения помощната комисия първо е извършила преценка за допустимост, в съответствие със заложените изисквания на възложителя, като е допуснала участниците, класирани на първо, второ и трето място до следващия етап на процедурата – оценка на техническото предложение според методиката по посочените вече показатели. При разглеждането на всяко едно от техническите предложения по същество, помощната комисия е извършила описание на съответното техническо предложение на участника, без да обоснове на кои критерии отговаря от таблицата в методиката и защо това е така, за да му присъди най-големия брой точки. Помощната комисия не е изложила собствени мотиви при оценяване на техническите предложения, които да съответстват на съответния брой точки присъдени от нея. Всъщност излиза, че след като всичките участници, допуснати до този етап, са оценени по един и същи начин с равен брой най-много точки, те са представили почти идентични технически предложения и по двата показателя, оценявани с експертна оценка. В тази връзка КЗК е обосновала правните си изводи на въз основа на направените фактически установявания. Настоящият съдебен състав ги споделя, поради което наведеният довод за необоснованост на решението на КЗК е неоснователен.
Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че решението на КЗК е постановено в нарушение на материалния закон. При поставяне на експертна оценка работата на помощната комисия трябва да е съобразена с влязлата в сила методика. Това означава, че всяко едно техническо предложение по съответния показател, освен че трябва да бъде описано накратко в протокола на помощната комисия, трябва да бъде съпоставено с критериите за оценка в самата методика. Тази аналитична дейност на помощната комисия трябва да даде възможност да се разбере кои части от предложението съответстват на показателите за оценка в пълнота и кои не, ако има такива. В резултат на аналитичната дейност на помощната комисия следва да се установи защо съответното предложение получава присъдения му брой точки. Това е свързано с императивното изискване на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП. Липсата на собствени, конкретни и адекватни мотиви от страна на помощната комисия, при присъждане на точките на техническото предложение по двата показателя на всеки от участниците, представлява съществен порок в работата й. Този порок, който не е бил отстранен и от възложителя, води до порок и на решението му, за класиране на участниците и определяне на изпълнителя в обществената поръчка. Решението му е незаконосъобразно, защото в него липсва описание на фактите, послужили за издаване на решението. Това е така, защото в протокола на помощната комисия, при оценката на техническите предложения, също липсват фактическите обстоятелства, послужили за присъждане на съответния брой точки. Като е достигнала до този правилен правен извод, КЗК е постановила законосъобразно решение.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Искането на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Отделно от това в хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства за направени разноски.
Воден от горното и на основание чл. 216, ал. 5 ЗОП във връзка с чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 12 от 11.01.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-995/1001/2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.