Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], представляван от Л. Д. Г., срещу решение № 670/11.05.2016 г., постановено по адм. д. № 78/2016 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед № 109/25.01.2016 г. на кмета на община Б.д.. С нея е определен [фирма] за спечелил публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ имот с площ от 6 кв. м.- за поставяне на преместваем обект с предназначение – продажба на цветя, в [населено място].
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени в нея съображения касаторът моли ВАС да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго, с което жалбата да бъде уважена. Претендира разноски по делото. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът - кметът на община Б.д, в писмен отговор оспорва касационната жалба със съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли решението да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна - [фирма], не заявява становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Намира, че релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице, тъй като участникът [фирма] законосъобразно е определен за спечилил търга, като предложил най-висока месечна наемна цена от 499.29 лв. без ДДС, а касаторът-значително по-ниска наемна цена от 333.00 лв. без ДДС и последният правилно е класиран на трето място, след класирания на второ място участник в търга, предложил наемна цена за обекта в размер на 355.99 лв. без ДДС. Счита, че класирането на допуснатите участници в търга е извършено в съответствие с критерия за оценка на офертите по т. 12.1 от Указанията за провеждане на публичен търг с тайно надаване за отдаване под наем на общински имоти ( л. 16-18). Наред с това намира, че в случая не са нарушени правата на жалбоподателя, сега касатор, тъй като той е имал възможност в пълен обем да защити правата си пред съда, но от процесуалното му поведение е видно, че усилията са насочени към затрудняване на производството с многократно отлагане на делото по негови молби, което категорично е констатирано от първоинстанционния съд (видно от протокола на л. 82-84) и че по този спор, непредставляващ фактическа и правна сложност, съдебното производство е продължило над две години. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 109/25.01.2016 г., с която на основание чл. 92, ал. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ / на Общински съвет - Благоевград, участникът ЕТ „В. – С. П. е определен за спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на имот - публична общинска собственост – представляващ ПИ с идентификатор [номер] по КК на гр. – [населено място], находящ се на [улица]с пресечката на [улица], с площ от 6.00 кв. м, за поставяне на преместваем обект с предназначение – продажба на цветя, за срок от 5 години.
Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е съобразил факта, че класираният на първо място участник имал дължими задължения към Общината, а жалбоподателят, като предишен наемател на процесния обект, е направил подобрения, освен че протоколът на помощната комисия от 20.01.2016 г. не е подписан от участниците в търга, а и класирането на кандидатите било осъществено „само по критерия „предложена най-висока цена”.
Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Преценил, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по провеждането на търга, включително по отношение на заповедта за откриване на процедурата по провеждането му. На следващо място обосновал извод, че са налице реквизитите по чл. 92, ал. 1 от НРПУРОИ-оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й, които са посочени и в мотивите на Заповед № 2023/10.12.2015 г. на кмета на общината за откриване на търга, а и в протокола от 20.01.2016 г. на тръжната комисия, Като неоснователно преценил твърдението на жалбоподателя, че класираният на първо място участник е имал „непогасени публични задължения към община Б.д и не е следвало да бъде допуснат до участие”, предвид представената на л. 25 по делото справка, издадена от Дирекция „Финансова полотика”.Като неоснователно преценил и възражението за неподписан от оспорващия протокол на комисията от 20.01.2016 г., който извод извел от чл. 91, ал. 1 от НРПУРОИ, както и това за направени от предишния наемател на процесния обект подобрения, които „биха могли да бъдат част от наемната цена”,предвид обстоятелството, че в тази наредба, и в Указанията за провеждане на търга, обявен със Заповед № 2023/10.12.2015 г. на кмета на общината, не е предвидена възможност те да се вземат предвид.
Извел и извод за спазен критерий за класиране на предложенията на допуснатите до участие в търга кандидати –приел, че класирането е извършено в съответствие с приетия в т. 12.1 от Указанията критерий за оценка на офертите-предложена най-висока цена. Обосновал извод, че в случая предложената от класирания на първо място участник наемна цена /499.29.00 лева без ДДС/е единственият критерий за определяне на спечелил търга, в сравнение с класирания на трето място участник - /333 лева без ДДС / и правилно е определен този участник, чието ценово предложение е най-високо, предвид липса на други нормативно установени критерии. Извел решаващ извод за липса на пороци при провеждането на тръжната процедура и нарушение на материалния закон, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно-издадено в съответствие с изискванията на приложимия материален закон - ЗОбС и НРПУРОИ. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнирелевантните факти, Административният съд - Благоевград е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.
На първо място първоинстанционният съд правилно е съобразил, че при откриване и оповестяване на процесния публичен търг с тайно наддаване и при издаване на оспорената заповед за определяне на наемател на обекта са изпълнени всички условия и изисквания, представляващи правила за провеждане на горепосочения търг, регламентирани в чл. 14, ал. 1, 2, 3 и 8 от ЗОбС, както и в чл. 82 - чл. 94 от НРПУРОИ, приета на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОбС. Съдът подробно е анализирал всички доказателства, съставляващи административната преписка и е извел верен и обоснован извод за липса на съществени административнопроизводствени нарушения при издаване на оспорения административен акт. С оглед на това възражението в касационната жалба, за неправилно осъществена от съда проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт, е неоснователно.
Не може да се сподели становището на касационния жалбоподател, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна и събраният доказателствен материал е непълен, тъй като делото е разгледано в три съдебни заседания, и във всяко от тях съдът му е указвал и давал възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на процесната заповед.
Настоящият съдебен състав намира твърдението за нарушение на чл. 92, ал. 1 от НРПУРОИ,че тръжната комисия „е съобразявала само най-високата цена” за несъответно на изискването тъкмо последната да е критерият за класиране на участниците в процесния търг, съобразно т. 12.1 от утвърдените Указания за провеждане на публичния търг, според които критерият за оценка на офертите е предложената месечна наемна цена от кандидата, която не бива да е по - ниска от обявената начална тръжна цена, без ДДС. В конкретния случай няма спор относно обстоятелството, че едноличният търговец - жалбоподател е предложил наемна цена в размер на 333 лева без ДДС лв., класираният на второ място участник - 355.99 лв. без ДДС лв., а класираният на първо място - 499.29 лв. без ДДС,следователно класирането е напълно съобразено с утвърдената със заповед № 2023/10.12.2015 г. на кмета на община Б.д за откриване на търга тръжна документация, както и с решение № 418/18.09.2015 по протокол № 10/18.09.2015 от заседание на ОбС - Благоевград.
Страните не спорят, че определеният за спечелил търга участник е предложил най-висока наемна цена. Тук е мястото да се посочи, че обстоятелството, че касаторът до този момент е бил наемател на процесния обект, респ. и направил подобрения в него, не му дава предимство, или право на някакви преференциални условия, а предложената от него цена несъмнено е по-ниска от тази на класирания на първо място участник. Противно на твърдяното от касатора, в случая е напълно спазен критерият, по които тръжната комисия е извършила класирането на допуснатите кандидати, тъй като класирането на участниците в търга е осъществено по единствения критерий на оценяване-предложена месечна наемна цена.
Неоснователен е и основният довод в касационната жалба, че протоколът на комисията от 20.01.2016г. неправилно не бил бил подписан от участниците в търга, в това число и от оспорващия търговец, тъй като НРПУРОИ или ЗОбС –в относимите разпоредби, не съдържат такова изискване - чл. 91, ал. 1 от НРПУРОИ предвижда протоколът да се подписва само от членовете на комисията.Откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
Най сетне, доводът, че съдът не е съобразил, че класираният на първо място участник имал непогасени задължения към О. Б намира своето опровержение в приложената по делото справка, издадена от Дирекция " Дирекция „Финансова полотика” в община Б.д, от която е видно, че всички участници в обявения търг, включително и [фирма], нямат непогасени задължения.Тази служебна справка е съобразена с изискванията на тръжната документация, според които справките се изискват служебно от общината. В конкретната хипотеза справката е представена общо за всички участници, приета е като доказателство по делото и е обусловила правните изводи на съда, тъй като е издадена от длъжностни лица на дирекцията и в нея изрично е вписано, че е актуална към 19.01.2016 г. Служебната справка е подписана и подпечатана надлежно и като такава има характер на официален документ, по отношение на който не е поискано откриване на процедура по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. При това положение първоинстанционният съд правилно я е кредитирал, респ. и приложил изискванията на тръжната документация и материалноправните разпоредби на НРПУРОИ.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 228 АПК претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 670/11.05.2016 г., постановено по адм. д. № 78/2016 г. на Административен съд – Благоевград.
О. Б. У. искането на [фирма] със седалище [населено място],представляван от Л. Д. Г., за разноски по делото. Решението е окончателно.