Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП"-София против решение № 6105/06.10.2016г., постановено по адм. д. № 658/2016г. по описа на Административен съд София–град.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба [фирма] в представеният писмен отговор и в с. з чрез процесуалния си представител адв. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22222 515002019-091-001 29.09.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1905/29.12.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 373, 10 лв. и лихви в размер на 1 214, 88 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.01.2014г. – 31.01.2014г. по фактура, издадена от [фирма].

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени РА в обжалваната му част съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит на формално основание е в нарушение на принципа на данъчен неутралитет и принципа за пропорционалност. Според съда неправилно приходните органи са приели, че за получателя [фирма] е преклудирана възможността да претендира приспадане на данъчен кредит, както и че на основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 105 810, 40 лв. по фактура №1000000198/14.2011г., издадена от [фирма]. Съдът е приел за установено от водената между доставчика и РЛ кореспонденция, че РЛ е притежавал оригинал на фактура №198 едва в края на 2013г. и своевременно е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е постановено и съдебното решение от САС, с което е потвърдено решението на СГС, с което ревизираното дружество е осъдено да заплати сумата по договора за изработка.

Прието е, че по този начин ще се спази принципът на ефективност и няма да се затрудни упражняването на правото на приспадане на ДК.Пл се е на практика на СЕС - решение на СЕС от 12 юли 2012г. по дело С-284/11.

Обжалваното решение е неправилно, постановено е при неправилна преценка на доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 и 2 от ДОПК правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява през този период или през някой от следващите дванадесет данъчни периода. По отношение правото на данъчен кредит двете кумулативни предпоставки /наличие на фактура и данъчно събитие/ следва да са налични в срока за упражняване правото на ДК, т. е в рамките на дванадесетмесечния срок по чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 68 от ЗДДС правото на приспадане на ДК възниква в периода, през който данъкът по доставката е станал изискуем. Правната норма на чл. 25, ал. 2 гласи, че данъчното събитие възниква на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Касационният състав намира за основателно оплакването в жалбата, че съдът неправилно е приел, че по издадената от [фирма] фактура №1000000198/14.2011г. ревизираното дружество законосъобразно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през м. 01.2014г. относно начисления ДДС в размер на 105 810, 40 лв., а не през периода през който е получена фактурата м. 06.2011г.

Не е било спорно по делото, че през данъчен период м. 01.2014г. [фирма] е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура №1000000198/14.06.2011г., издадена от [фирма] с предмет „75% плащане съгласно договор №24-11 от 03.05.2011г. за доставка на КРУ 20 к V….”. Установено е при ревизията, че по посочената фактура липсва цялостно плащане, но към датата на издаването й между [фирма] и [фирма] е подписан приемо-предавателен протокол, а на 16.06.2011г. е налице и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа Акт 15 – фотоволтаична централа в землището на [населено място], общ.[община]. От кореспонденцията между дружествата се установява и не се оспорва, че [фирма] е притежавало фактура № 1000000198/14.06.2011г., през данъчния период през който е издадена фактурата. С оглед установеното, правилно приходните органи са приели, че получателят [фирма], съгласно чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е следвало да упражни правото на приспадане на данъчен кредит през данъчния период, през който е възникнало това право – м. 6.2011г. или в един от следващите 12 данъчни периоди. Издадената фактура от [фирма] е отразена в отчетните регистри в периода на издаването й. Процесната фактура е отразена в данъчен период м. януари 2014г., въпреки че РЛ е разполагало с тази фактура и е имало възможност да спази срока по чл. 72 ЗДДС, поради което правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е преклудирано.

Като е достигнал до изводи противоположни на горните, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго отхвърлящо жалбата на [фирма] срещу РА в обжалваната му част.

Разноски: С оглед на резултата по делото, решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта, в която Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски на [фирма] в размер на 4 200.00 лв. В полза на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП трябва да бъдат присъдени направените разноски пред АССГ и пред ВАС в размер общо на 7 176 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6105/06.10.2016г., постановено по адм. д. № 658/2016г. по описа на Административен съд София–град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22222 515002019-091-001 29.09.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1905/29.12.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 373, 10 лв. и лихви в размер на 1 214, 88 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.01.2014г. – 31.01.2014г. по фактура, издадена от [фирма] и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу Ревизионен акт № Р-22222 515002019-091-001 29.09.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта потвърдена с Решение № 1905/29.12.2015г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 373, 10 лв. и лихви в размер на 1 214, 88 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.01.2014г. – 31.01.2014г. по фактура, издадена от [фирма].

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП сумата от 7 176 /седем хиляди сто седемдесет и шест/ лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.