Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Южен“, община П., против решение № 1472 от 15.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2505/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неспазване на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответните страни – К. Й. Т., Д. Х. Т., В. Х. А. и К. Х. Т.-Ш., чрез адвокат Д. С. като процесуален представител, в писмен отговор излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 46-РОА-673 от 30.09.2016 г. на кмета на район „Южен“, община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка“, разположена в УПИ [номер],[жк]-юг, [населено място], осъществен от Х. Д. Т. и К. Й. Т..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като процесният незаконен строеж е търпим по смисъла на §16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което не подлежи на премахване.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото е установено, че изпълнената стопанска постройка е без надлежно разрешение и без одобрени строителни книжа. От описанието й, направено в...