Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д., от [населено място], чрез пълномощника му адв. Ив. П. срещу Решение № 2363 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2761/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ изразяващи се в преживени страдания, неудобство и физически дискомфорт за периода 02.04.2012 г. до 20.04.2012 г. (за 18 дни), от незаконосъобразни действия и бездействия на съответния административен орган или длъжностно лице, по време на престоя му в следствения арест в [населено място] в размер на 3 600 лева. Излагат се доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се уважи.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] (ГДИН), чрез процесуалния й представител юрк. Ч., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на К. Г. Д. срещу ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания, неудобство и физически дискомфорт за периода 02.04.2012 г. до 20.04.2012 г. (18 дни), от незаконосъобразни действия и бездействия на съответния административен орган или длъжностно лице, по време на престоя му в следствения арест в [населено място], изразяващи се в следното: 1) неосигуряване на нормални хигиенни условия, изразяващи се в намален достъп на дневна светлина и въздух в помещенията, където е пребивавал ищеца – нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС; 2) липса на нормални хигиенни условия в помещенията, където е пребивавал ищеца, изразяващи се конкретно в непочистване с препарати и дезинфектанти на пода на помещението, тоалетните и баните - нарушение на чл. 151 от ЗИНЗС; 3) липса на необходимата храна за ищеца, който изрично е заявил, че е вегетарианец и изповядва „хиндуизъм“ като религия – нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, разпитани са свидетели, както са и изготвени съдебно техническа експертиза и съдебно медицинска експертиза. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.
Въз основа на безспорно установените от съда обстоятелства и факти предявения от К. Г. Д. иск за присъждане на обезщетение в размер от 3 600 лева, за претърпени от него неимуществени вреди е преценен като недоказан и неоснователен и е бил отхвърлен, тъй като ищецът не е установил наличието на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
В касационната жалба не се сочат конкретни процесуални действия и/или бездействия на съда, водещи до неправилност на обжалваното решение. Доводите на касационният жалбоподател за съществени нарушения на материалния закон и неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че направените правни изводи от съда не кореспондират с приложимите материалноправни норми. С обжалваното решение съдът е дал отговор на изведените от ищеца искания, обсъдил е фактите, установени от представените по делото доказателства и е мотивирал съдебният си акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.
Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в следствения арест в [населено място].
1. По първата исковата претенция в частта относно нормални хигиенни условия, изразяващи се в намален достъп на дневна светлина и въздух в помещенията, съдът е установил, че ищецът е бил задържан в помещението в ареста [населено място], което е с квадратура 12.4 кв. м, разполагащо с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве. Затова е правилен направения извод, че е осигурявана в достатъчна степен естествена светлина на настанените в килията лица, както и приток на свеж въздух, както и че по делото липсват данни ищецът да страда от болести, които да изискват по голямо количество свеж въздух и светлина от нормално осигурените за всяко едно от останалите настанени в ареста лица. В тази връзка правилно е отхвърлена исковата претенция.
2. На следващо място относно твърденията на ищеца за липса на нормални хигиенни условия в помещенията, изразяващи се в непочистване с препарати и дезинфектанти на пода, тоалетните и баните, съдът правилно е приел и тази искова претенция за неоснователна. Изводът на съдът се подкрепя от представените по делото доказателства, от които се установява, че 2012 г. три пъти са доставяни препарати за дезинсекция и дератизация, като от представените протоколи за извършена ДДД обработка се установява, че цялостна дератизация в ОСИН Пловдив е извършена на 15.02.2012 г., 12.09.2012 г., 10.10.2012 г. и 21.11.2012 г., а цялостна дезинсекция на 15.02.2012 г. и 21.11.2012 г. Същите факти са установени и от изготвената по делото съдебно техническа експертиза, както и от показанията на свидетел. От техническата експертиза се установява, че в ареста – [населено място] са осигурени всички условия за поддържане хигиената на ръцете и тялото, както и смяната на постелъчното бельо, както и че под контрола на медицинския специалист и дежурните служители ежеседмично се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения и тези за общо ползване.
3. По отношение на исковата претенция за нанесени неимуществени вреди, поради неосигуряване на подходяща храна, съобразно религиозната принадлежност, съдът правилно е установил, че в случаите, когато лишените от свобода имат някакви претенции към храната, те следва да заявят своето желание писмено, като в случая ищецът не е направил изрично искане за предоставяне на вегетарианска храна. По делото е установено, че през целия процесен период на престоя на ищеца в следствения арест, на същия е предоставяна храна, която се осигурява на всички други и е съобразена с традиционното хранене в държавата, като в този смисъл е отхвърлил и тази искова претенция като неоснователна е недоказана.
4. На следващо място, относно претендираните дискриминационни действия по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, а именно дискриминация, осъществявана от органи и служители от ареста [населено място] във връзка с несъобразяването с религията, която ищецът изповядва и която забранява храна с животински продукти, съдът правилно е приел, че претенциите за дискриминационно отношение са неоснователни по съображенията, изложени в т. 3.
От изложеното следва, че твърдяните в исковата молба неимуществени вреди не са доказани в съдебното производство. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от действията или бездействията на административния орган, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. От тях не се установява и надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. В този смисъл, съдът правилно е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, като обективни, безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и относими към предмета на спора.
Съдът от първата инстанция е изложил подробни мотиви за неоснователността на иска по същество. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.
При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, съгласно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2363 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2761/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.