Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. К. П. от [населено място] срещу решение № 1333 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 288/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0314-000015/22.01.2017г. на началник РУП към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Б.д, РУ Петрич.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответникът - началник РУП към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Б.д, РУ Петрич, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение състав на Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. К. П. против заповед № 17-0314-000015/22.01.2017г. на началник РУП към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Б.д, РУ Петрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на П. е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца".

За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка за употреба на алкохол на 22.01.2017 г. е установено, че Н. К. П. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол с концентрация 1, 72 промила, измерени в издишания въздух. Концентрацията е била установена с техническо средство - А. Д 7510, ARDM. Издаден е и талон за медицинско изследване, който е получен от жалбоподателя.

При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е съставил АУАН № 971160 от 22.01.2017 г., който е връчен на П.. Въз основа на съставения АУАН на същата дата е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № 17-0314-000015 от 22.01.2017. на началник РУП към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Б.д, РУ Петрич.

В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, поради което и административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е наложил оспорената ПАМ.

С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол.

По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на П., като неоснователна. Решението е правилно.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП).

В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация - е установена по надлежен ред.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.

Съдът в решението си е отговорил на всички възражения, направени в жалбата като правилно ги е приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите и съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт, с оглед на което не счита за нужно да ги преповтаря.

При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона.

Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС под въздействието на алкохол.

Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК ВАС обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението.

В случая не се твърди допуснато в хода на първоинстанционното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което съдът не следва да преценява дали такова е налице във връзка с поисканите и недопуснати до разпит свидетели.

Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1333 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 288/2017 г. на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.