[фирма], чрез адв. С. Ж., обжалва Решение № 2612/22.12.2016 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2320/2016 г., отхвърлящо оспорването на решение на началника на М. В от 25.07.2016 г. към изрично индивидуализирани с номер и дата ЕАД, с което са поправени ЕАД и са начислени за досъбиране държавни вземания за мито и ДДС общо в размер на 49 903, 28 лв. за внесени стоки под режим „Допускане за свободно обращение“, представляващи „акумулаторни инвалидни колички и резервни части за тях“, чийто получател е дружеството.
Ответникът е на позиция за правилност на обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.
1. Спорът е концентриран до въпроса за правилния тарифен код на стоките според Комбинираната номенклатура – дали те следва да попаднат под № 8703 – „Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора (различни от тези от № 8702), вкл. товаропътническите и състезателните автомобили“, или под № 8713 – „Инвалидни колички и други превозни средства за инвалиди, дори с двигател или с друг вид придвижващо устройство“, както и обусловените от него съответни кодове за резервните части към тях.
2. Съдът на Европейския съюз нееднократно се е произнасял по основополагащия критерий за тарифното класиране на стоките – правилото е той да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията по КН и на бележките към разделите и главите. Разликата между позиции 8703 и 8713 се дължи на факта, че първата позиция обхваща общо средствата за транспорт на хора, докато втората се прилага специално за средствата за транспорт на лица с увреждания – вж. решение на СЕС от 26.05.2016 г. по дело С-198/2015 и решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-12/2010, от които съответно черпи аргументи всяка от страните по делото, и цитираните в тях други решения.
3. Класирането на стоките е предпоставено от предварителното изясняване на техническите им характеристики, които са в основата на еднозначен и обективен извод относно предвидената употреба, а именно от нея изхожда и тарифното класиране. Констатациите за тях предполагат конкретни специални знания, с каквито съдът по хипотеза не разполага. От експертно естество е и въпросът за наличието на отделна и регулируема кормилна колона, на което съдът преимуществено е основал дисквалифицирането на инвалидните колички от позиция 8713 поради противоречие с изискванията на Обяснителните бележки към КН.
а. Фактическите установявания на първостепенния съд са изведени самостоятелно, без припознаване на нужда от експертиза, и по същество възприемат твърденията на митническия орган, достоверността на които не е подложена на действителна проверка. Не е налице и корелация между обстоятелственото възпроизвеждане в мотивите на съдебното решение на данните на производителя и произтичащите от тях съждения за предназначението на стоките. Ползваната от органа Обвързваща тарифна информация е кредитирана от съда по предположение, въпреки че заключението за идентичността на превозните средства, предмет на вноса, със съдържащите се в нея е изисквало точна техническа съпоставка.
б. При обективно съществуващата, с оглед естеството на стоките и дължимия предмет на изследване, необходимост от техническо познание – чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, в противоречие с процесуалния закон - чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът нито е дал изрично указание за сезирането му с искане за допускане на експертиза съобразно разпределението на доказателствената тежест, нито е назначил служебно на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК. Като резултат от липсата на процесуална активност е опорочена дейността по надлежното установяване на релевантните за класирането на стоките факти. Нарушенията в процесуалната дейност препятстват възможността за касационен контрол по правилното приложение на материалния закон, което се преценява от ВАС при действието на правилото по чл. 220 АПК.З те трябва да бъдат отстранени от първата инстанция.
4. В обхвата на техническата експертиза би следвало да се включат въпросите относно разграничението на внесените колички по модели, анализ на тяхното устройство, начин на функциониране, пригодност за използване при различни условия и от отделни категории лица, снабдени ли са с конструктивни удобства за инвалиди и т. н. Целта на подобно изследване е идентифицирането на вътрешноприсъщото предназначение на стоките, определено от съществените им признаци. Едва след отговора на тези въпроси стоките биха могли да бъдат сравнени с предписаните в текста на съответната позиция по КН характеристики и като последица – да бъде направена обективна преценка за принадлежност към съответстващата категория на правилния тарифен код за всеки от видовете средства за придвижване.
5. Практиката на СЕС е разяснила значимостта на ОБКН – те съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила; съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват. Съдът дължи оценка дали превозното средство е предназначено да бъде специално използвано от лица с увреждания като „основно и логично използване“ на този вид превозни средства (решение по дело С-198/2015). Следователно на тези критерии, а не на автоматичното изключване на стоките от декларирания код, се подчинява и разрешаването на евентуално противоречие с ОБКН, ако се установи, че инвалидните колички имат отделна и регулируема кормилна колона по смисъла на бележките към позиция 8713.
Изложеното мотивира касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, при спазване на дадените указания.
Процесуалният етап от развитието на делото изключва необходимостта от произнасяне на ВАС по присъждане на разноските в настоящото производство. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд – арг. чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2612/22.12.2016 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2320/2016 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.